Архив на автор

София

Posted: април 30, 2012 in Разни

Со̀фия (от гръцкото Αγία Σοφία – „Премъдрост Божия“) е столицата и най-големият град в България. След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато гръцкото име София. Тя е 13-ят по големина град в Европейския съюз с население 1,270,284 души (преброяване 2011),[1] което представлява 17.2% от населението на България. Разположена е в централната част на Западна България, в Софийската котловина, заобиколена от планината Витоша на юг, планината Люлин на запад и Стара планина на север. Общата ѝ площ е 492 квадратни километра, а средната ѝ надморска височина e около 550 метра. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и притоците ѝ Перловска и Владайска (Елешница). В централната градска част, както и в кварталите Овча купелКняжевоГорна баня и Панчарево, има минерални извори. Климатът на София е умереноконтинентален.

Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети,театрикина, както и Националната художествена галерияархеологическиисторическиприродонаучни и други музеи. София носи името на късноантичната катедрала на града „Света София“. Това се допълва от всенародната почит към светата мъченица София, майка на трите свети мъченици – Вяра, Надежда и Любов, и тъй като „Божествената премъдрост“, т.е. Христос, е предмет на постоянно преклонение, неподвластно на определен ден от годината, то празникът на светиците – 17 септември, е приет за Ден на София, чества се и 4 януари, когато градът е освободен от турско робство през 1878 г. от руските войски. София е обявена за столица на 3 април 1879 година от Учредителното събрание по предложение на проф. Марин Дринов, като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране.[2]

На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.[3] Девизът на столицата е „Расте, но не старее“.[4]


География [редактиране]

Изглед към Витоша от центъра на града

Борисовата градина.

Местоположение

София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планинаВитоша,ЛюлинЛозенска планина). Пет планински прохода водят към града — Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море, и Близкия Изток. Благодарение на стратегическото местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е била голям, оживен град, както и търговски, туристически и културен център. През нея протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си участък тя не е пълноводна. София е известна от древността с многобройните симинерални и термални извори (15 находища с общ дебит на водите 130 л/сек.). През последните 60 години са построени и изкуствениезера и язовири. Отстои на 450 км от Варна, на 170 от Пловдив , на 330 от Русе и 380 от Бургас

Климат

София има умереноконтинентален климат,[5] като температурите могат да варират значително през денонощието. Характерни са и значителни разлики между средните температури през различни години. Зимите в града са на границата между студените сибирски и меките средиземноморски зими, като основните валежи са от сняг и рядко духат студени ветрове. Най-сухите месеци са януари и февруари. Най-студеният месец е януари с температура около -2°C. Най-топлите месеци са юли и август, когато температурите могат да превишат 35°C в най-горещите дни. През лятото падат най-много валежи, като не са рядкост гръмотевичните бури.

Средната годишна температура е 9,9 °C (според нормите от 1961-1990 г., а според нормите от периода 1887-1961г – 10,2°C. Средните годишни валежи са около 572 mm (1961-1990г). Климатът се колебае през различни периоди (например летата през периода 1961-1990 са най-хладните от началото на метеорологичните наблюдения от 1887 година, а сега са значително по-топли). Като правило температурите в столицата са значително по-ниски от тези в останалата част на страната поради голямата надморска височина.

 

Климатични данни за София (1961-1990 г.)
Показатели Ян Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 18 22,0 27,5 30,3 34,0 38,0 39,5 39,4 36,1 33,9 25,5 20,1 39,5
Средни максимални температури (°C) 1,5 4,6 9,3 16,3 20,9 24,3 27,1 27,2 23,2 16,8 10 3,9 15,4
Средни температури (°C) −1,9 0,6 4,4 10,4 14,9 18,3 20,5 20 16,1 10,3 5,5 0,7 10
Средни минимални температури (°C) −5,2 −4,2 −0,9 4,9 9,1 12,4 13,9 13,5 10 5,7 2,2 −2,7 5,02
Абсолютни минимални температури (°C) −31,2 −25,4 −18,4 −10,4 −1,6 1,4 4,0 3,9 −1 −6 −15 −20 −31,2
Средни месечни валежи (мм) 28 31 38 51 73 75 63 51 38 35 48 40 571
Брой на дните с валежи 10 10 10 12 14 13 10 8 7 7 9 11 121
Източник: Stringmeteo.com

Административно устройство

Град София е център на София Област, на Област София-град и на Столична община. 16 от 24-те района на Столична община са съставени само от части на града. Други 6 района включват както части от София, така и части от други населени места. Три района на община София (ПанчаревоНови Искър и Банкя), макар и на територията на София-град, и под правомощията наСОС и на кмета на София, са извън териториалния обхват на град София.

На 15 ноември 2009 г. кандидатът на ГЕРБ Йорданка Фандъкова печели кметския стол в София на първи тур[6].

Райони на София
Райони, съставени само от части на града Райони, съставени от части на София заедно с други населени места Карта
1. Средец
2. Красно село
3. Възраждане
4. Оборище
5. Сердика
6. Подуяне
7. Слатина
8. Изгрев
9. Лозенец
10. Триадица
11. Красна поляна
12. Илинден
13. Надежда
15. Младост
16. Студентски
19. Люлин
17. Витоша (ВладаяМърчаево)
20. Връбница (ВолуякМрамор)
14. Искър (Бусманци)
22. Кремиковци (БуховоЖеляваЯнаГорни БогровДолни Богров)
18. Овча купел (Мало Бучино)
Специален статут
24. Банкя (ИванянеКлисура)
21. Нови Искър
23. Панчарево (ПанчаревоБистрицаКокалянеГерманЖелезницаЛозенДолни ПасарелПланаКазичене и Кривина)
Sofia districts.png

Екология

Проблем за замърсяването на въздуха на София е нейното разположение в Софийската котловина, която е оградена отстрани с планини и които намаляват възможността за самопочистване на атмосферата. Въздуха в столицата се замърсява предимнно от фини прахови частици и азотните окиси. След спирането на работа на „Кремиковци“, те се генерират основно от автомобилния транспорт, отоплението с твърди и течни горива, замърсените пътни настилки и някои ТЕЦ-ове. Така столичните квартали Дружба, Надежда и Павлово са с най-замърсен въздух, като за първите два освен автомобилния транспорт, важен фактор за мръсния въздух са големите ТЕЦ-ове там.[7]

История

Тракийската Сердика

Останки от крепостта Сердика

София е една от най-древните европейски столици. Нейната история може да се проследи до времето на неолита. Следи от няколко неолитни селища са открити на нейна територия (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), които датират от 5000 г.пр.н.е.

През VII век пр.н.е. на север от топлия минерален извор, близо до река Елешница (днешната Владайска), възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните като Сердика — име, за което се приема, че произлиза от местното тракийско племе серди, което живее в околностите на града. Професор Александър Фол изразява съмнение в реалното съществуване на племе серди, тъй като това име се появява много по-късно, далече след създаването на града, през III век.[източник?] В много антични и средновековни писмени извори и географски карти градът се назовава и Сардика, но и нерядко областта се нарича Сардика, а градът  Сердика. За кратък период от време през IV век пр.н.е. градът е управляван отФилип II и след това от неговия син Александър Македонски, за който е известено, че покорителят на света в продължение на една седмица с 12 войници се е опитвал да покори Черни връх и не е успял. Първото достигноло до нас споменаване на Сердика е направено от Птолемей през 100 г.

Римски период

 Основна статия: Сердика (крепост)

Антична Сердика – Ротондата „Св. Георги“ и останки от резиденцията на император Константин I Велики от IV век.

Градът пада под римско владичество през 29 година. По време на император Марк Улпий Траян (98-117) Сердика, която лежи на римския път Виа Милитарис процъфтява като значимо селище в провинция Тракия. Въздигнат от него след 106 г. в ранг на „муниципия“ (municipium) той получава самоупрвление и става център на административен район. Преименуван e на Улпия Сердика (родовото име на Траян). В епохата на принципата (2–3 век) градът е столица на провинция Вътрешна Тракия. Градът се разраства, при Марк Аврелий /161 – 180 г./ и имп. Комод /176 – 192 г./, между 176 и 180 г. укрепен е с внушителна крепостна стена, наблюдателни кули, във 2 в. е каптиран и горещия минерален извор и са издигнати градските терми, при Диоклециан е построен Сердикийския амфитеатър с елипсовидна арена с размери 60/42 м., издигнати са административни и други представителни сгради. От втората половина на ІІІ в. значението на града в рязко нараства. Макар че от 239 до 269 г. градът не е подминат от нашествията на готите в271 г. той e предпочетен пред Ниш и става столица на обширната римска провинция Дакия Аврелиана, образувана в Горна Мизия от императорАврелиан. При административната реформа в 285 г. Диоклециан Сердика се превръща в столица на новосъздадената провинция Средиземна (Вътрешна) Дакия. При разделянето на диоцез Мизия на две, тя става столица и на северния диоцез – Дакия включващ провинциите Вътрешна (Средиземна) Дакия, Крайбрежна ДакияДарданияГорна МизияПревалитания. Между 275-299 г. е построен покритият амфитеатър на градския и областния съвет – Булевтериона.

В официални надписи на старогръцки език, поставяни от градските власти, градът е наричан Σερδών πόλις („град на сердите“),[8] което съответства на латинските надписи civitas Serdensium[9]. Според археоложката Димитрина Митова-Джонова Сардон (Сердон) е неидентифицирано селище някъде в тракийските земи.[източник?]

В София, тогавашна Сердика, в 250 година е родена[източник?] Света Елена императрицата майка на император Константин Велики, открила, съгласно християнската традиция, светият кръсти Гроба Господен в Йерусалим.

Тук на 9 септември 214 г. е роден мизиеца Император Аврелиан, един от забележителните Римски императори. Той изгражда новите „Аврелианови“ крепостни стени на Рим и само за 5 години възвръща в старите ѝ граници разпадналата се в средата на III век Римска империя и я въстановява като държава. За тези му успехи Римският Сенат тържественому присъжда титлата „Възстановител на света“ (Restitutor Orbis). Императора разширява Сердика с нова крепостна стена в северна посока.

Тук около 250 година е роден император Галерий. Императорът тракиец дълго резидира в София и управлява империята от тук. Вероятно при него започва изграждането на дворцовия комплекс между ротондата Св. Георги и днешната църква Св. Неделя[източник?], завършен в пълния си блясък от император Константин Велики. Ротондата архитектурно е като близнак на построената от императора такава в Солун добила по-късно същото име. В 311 г. той издава в София прочутия Сердикийски едикт, дал права на християнството като легална религия вРимската империя, повратен исторически момент, прекратил гоненията срещу християните и сложил началото на официалното християнизиране на Европа. Галерий завършва земния си път в Сердика и е погребан в града. Под входа на базиликата Света София са открити останки от голяма гробница, не може да се изключи това да е станало в нея или в забележителния мавзолей с няколко каменни саркофага недалеч от късноантичния комплекс от две базилики в кв. Лозенец.

След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 – 337 г.) Сердика става седалище на епископ, бидейки едно от първите селища, където християнството в признато за официална религия. В София в 343 г. от Западния Римски император Констанс и Източният император Констанций II e свикан изключително важният с решенията си и до днес Сердикийски събор. Той започва като втори Вселенски събор на християнството. На него заседават 341 от най-почитаните (практически всички) епископи на християнската църква, сред които свети Атанасий Велики, св. Осий от Кордоба и известния Сердикиски епископ Протоген. Осъдена е ереста на Арианството установени са правила за вътрешно църковно устройство и отношенията със свeтската власт. Пътувайки към събора свети Атанасий основава първият манастир в Европа – Златноливаденския манастир до днешното чирпанско село Златна Ливада, който и в момента е действащ.

Сердика е любимият град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерява да премести столицата си от Рим тук. Антични автори твърдят, че той често казва: „Сердика е моят Рим[10]. Императорът обича да резидира в Сердика, където са издадени много от неговите укази, запазени в Corpus Iuris Civilis, дълги месеци живее и управляваРимската мперия от своя дворец тук, наречен условно от учените „градска резиденция“. В 4 век той заема цял квартал на града, известен като „Константинов квартал“, разположен най-общо между днешните улици „Калоян“, „Позитано“, „Леге“ и южно от Президентството. По-късно в 13 век това, което е оцеляло от комплекса, е превърнато в дворец на българския Севастократор Калоян.[11] [12][13] Тук е била градската резиденция на севастократора, а извънградската е била при известната Боянска църква.

През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като голям и прочут. През 343 г. в Сердика заседават 318 епископи от цялата империя на Сердикийския събор с вселенско значение, защото утвърждава православния символ на вярата и православното учение за Света Троица.

През 56 век по времето на така нареченото велико преселение на народите градът преживява нашествия от хуни (в 343-347 г. превземат Сердика), готи (в 376-382 г. града е превзет от вестготите), авари и славяни (в 617 г. славяно-аварска войска превзема града) и други, тъй наречени варварски племена. Император Юстиниан Велики (527-565), полага забележими грижи за Сердика, тя е укрепена с нови стени и се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила по време на Европейското просвещение литературна известност като Византия (Византийската империя), само в църковно отношение е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Юстиниана Прима, чийто правоприемник е Охридската архиепископия, но в Сердика е построена запазената понастоящем внушителна базилика Света София , дала по-късно името си на града.

Средновековен Средец

В началото на ІХ век, на 9-ти април 809 г. – Великден хан Крум присъединява Сердика. Градът влиза в пределите на Българската държава[14] и се утвърждава българското му име Средец, и веднага става център на един от най-важните, комитати (големи административи области) на България. След първото превземане на Преслав и Дръстър от Йоан Цимисхий в 971 г. Средец става фактическа столица на България, Средец е седалище на Българския Патриарх и управляващите страната комитопулите – синовете на комит Никола управител на Средечката област. През войните на комитопулите, византийският император Василий ІІ Българоубиец на три пъти прави опити да превземе града между 986 и 1016 г. и три пъти е отблъснат. Особено тежко е поражението което му нанася цар Самуил на 17 август 986 г. при Траянови врата, когато императорът успява да се спаси с бягство, изоставяйки войската и съкровищата. Едва през 1018 година, след смъртта на Иван Владислав, останали без силен цар, войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на византийския император.

В ромейските документи от този период градът започва да бъде наричан Триадица[източник?], възможно в памет на тържеството на православното учение за Св. Троица (на гръцки Агиа Триада) на Сердикийския събор. В 1040 г. градът е освободен от Петър Делян и защитаван от Ботко войвода. През 1183 г. съюзените войски на сърби и маджари превземат Средец. Градът е опустошен и при преминаването на три кръстоносни похода през 1096, 1147 и 1189 година.

Отбранителна кула от крепостта „Урвич“

След възобновяването на българското царство през 1185 г. в 1193 г. при Иван Асен I българската власт е въстановена, а епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит. От 12-ти до 14-ти век в Средец процъфтяват занаятите и търговията. София е резиденция на севастократор Александър, а след него и на севастократор Калоян, вторите хора по сан след царя. Така тя става вторият по значимост град в Царството след столицата. Към 13 век се формира Софийската (Мала) Света гора значим център на православието от множество манастири около града.

По името на най-големият си храм – раннохристиянската базилика „Св. София“ (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм извън крепостната стена от XIV век градът започва да се споменава като (Св.) София (на гръцки (Божия) мъдрост) в официални документи на Второто българско царство, като Витошката грамота на цар Иван Шишман, в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г. и в други текстове, но областта и жителите продължават да се наричат и Средечки[15].

По време на последните продължителни битки за Средец, особено много нараства ролята на средновековната крепост Урвич, една от най-силните крепости на цар Иван Шишман. В нея братът на Иван Шишман – Иван Асен V, наричан от местното население цар Ясен, среща се още и като бан Янко е водил последните си битки. Той е прокарал и на негово име е кръстен панорамния път в подножието на Витоша чрез който Урвич установявал постоянна връзка с по-малките витошки укрепления при Бистрица и Бояна. Разположен на труднодотъпно място в теснините река Искър, в пресечната точка на планините Лозенска, Плана и Витоша, Урвич устоял дълго време на обсадите. Някъде около 1371 година, в околностите на Средец, вероятно на Чамурлийското поле се е водила тежка битка между войските на цар Ясен и османските нашественици, при която царят е убит, но турците отстъпват към Траянови врата и Пловдив. София пада няколко години по-късно.[16]

Османско владичество

Църквата „Св. София“

При София в 1349 г., 1355 г. и 1382-88 г. се води стратегичската битка срещу турците, тук българите дават най-ожесточен отпор на нашественика. Турските хронисти споменават цар Асен и бан Янука това може да са княз Иван Асен IV, както смята Й. Андреев, или Иван Асен V, братята на Иван Шишман. Фолклора пее за цар Ясен, Михаил Василич, Шишманович Яне и за самия Иван Шишман. Турското нашествие и двата пъти е отблъснато, но на невероятно висока цена убити са първо единия, а после и другия български престолонаследник. Второто поражение на турците явно е тежко, зaщото те се решават да атакуват отново едва след близо 30 години в 1382 г. С помощта на цар Иван Шишман войските им пак са отблъснати от средечани, но след предателство и с измама града е превзет от Лала Шахин, умрял скоро след това, ала победата е несигурна – турците успяват да влезат в София, но околните яки крепости – УрвичБоянаБистрица и др. остават в български ръце и битките продължават до 1388 г. когато в бой с турците загива трети престолонаследник Иван Асен V. С това сякаш са пречупени съпротивителните сили на България и към 1422 г. когато цар Константин II Асен умира в Белград тя е окончателно покорена. Все пак са известни имената на войводата Радич управлявал в 1413-1454 воеводството София, на войводатаРадивой обновил и изписал в 1493 г. Кремиковския манастир, на софийския болярин Радослав Мавър обновил и изписал Драгалевския манастир в 1476 г., а Владислав Граматик в 1469 г. при пренасянето на мощите на свети Иван Рилски съобщава, че са посрешнати в София от богатия и влиятелен благородник „ктитор Георги“. Скоро след завоеванието София става столица на цялата европейската част на османската империята – бейлербейство Румелия. Утвърждава се и сред турската администрация християнското име на града – София. По големите и хубави черкви са превърнати в джамии, но в ХVв. в града оцеляват и действат около 12 храма, като съборна черква е „Св. Марина”. През 1599 година за кратко време столицата е в ръцете на български хайдути. В края ня ХVІв. Бейлербейството е преобразувано в Румелийски еялет, най-голямата административна единица в империята, обхващаша почти целия Балкански полуостров и София е негова столица до 1836 г. когато такава става Битола. Във втората половина на 15 и в 16век в София и околните селища и манастири от Софийската света гора се развивива едно от най-значимите книжовно-просветни български средища след падането на България под турско робство – Софийската книжовна школа. В тъмната епоха на робството София дава 9 християнски светци приели мъченичество защитавайки българската си вяра. Първи просиява Св. мъченик Георги Стари Софийский Българский в 1437 г., след него просиява Св. мъченик Георги Нови Софийски Кратовскии и Български изгорен от турците на 11 февруари 1515, трети просиява Св. преподобни Софроний Софийски и Български в 1515 г., четвърти Св. мъченик Георги Най-нови Софийски на 26 май 1530, пети Св. великомъченик Николай Нови Софийски – 17 май 1555 година, шести Св. свещеномъченик Терапонтий Софийски – 1555 г., седми Св. преподобни Пимен Зографски, осми Св. мъченик Константин Софийски – 1737 г. Bъстанието на архиереите в Софийско и Самоковско избухва в 1737 г., при подавянето му в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително Самоковския митрополит Св. мъченик Симеон Самоковски и Софийски обесен в София от турците на 21 август 1773 г. зад църквата Света София той е деветият софийски светец. В края на 18 век градът започва да запада със западането на самата Турция, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София, в резултат на което изостава в развитието си. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., чумата от 1857 г. и две земетресения съответно през 1818 и 1858 г. От внушителния брой от около 70 000 жители в края на 18в. в следващите десетилетия населението намалява на около 10-15 000. Въпреки това София остава един от най-големите български градове, като към 1870 г. населението му е 19,000 души. Възрожденска София кипи в бурен обществен и патриотичен живот. Тук има консули на Франция, Италия и Австроунгария. В 1864 г. града е център на софийския санджак в новосъздаденият Дунавски вилает, който замества Румелийския такъв, а в 1876 г. града става столица на Софийския вилает, който обхваща цяла централна Западна България от Копривщица до Ниш и от Горна Джумая до Пирот с ОрханиеВраняСамоковПрокупле и другите обширни територии населени с българи в Поморавието.

Българите в София в ХІХ век имат своя община, 7 църкви и 2 светски училища – взаимно (основано в 1825 г.) и класно, а килийни при църквите и манастирите има още от времето наСофийската книжовна школа, в 1867 г. е основано читалище „Цвят“, българското женско дружество „Майка“ е от 1869 г., в 1874 г. е създадена ученическата дружина „Напредък“, борбата срещу гръцкото духовенство започва още в 1818 г.[17] Тук Баба Неделя основава първото девическо учиище в българските земи. От 1859 г. започват празненствата в чест на славянските първоучители св. Кирил и Методий. На 15. 10. 1872 г. в храма „Св. Стефан”, в Цариград, Българският екзарх Антим I хиротонисва Първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий, в 1877 г. владиката е подгонен, че е укрива Ботеви четници и изпраща сведения за турските зверства през Априлското въстание, но след кратък престой в Цариград се връща и участва в организирането на Кресненско-Разложкото въстание, той е депутат в Учредителното събрание във Велико Търново в 1879 г., член кореспондент на БАН, богатата си лична библиотека и 70 000 лв. завещава на Българската гимназия в Солун и на Св. Синод на БПЦ за издателска и просветна дейност. B 1870 г. Васил Левски основава революционени комитети, не само в града, но и в околните села. На софийския революционен комитет Апостола възлага стратегическата задача да бъде ръководен център за Югозападна България и Македония. Видни софийски възрожденци са Димитър Трайкович – член на Софийския Рев. К., Иван ДенкоглуСава ФиларетовЙорданка ФиларетоваЗахари Икономович – Круша, революционера книжар Никола Вардев, йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански) – член на Софийския Рев. К. и игумен на драгалевския манастир, където Левски често отсяда и прави заседания на комитета, Никола Стефанов Крушкин – Чолака, съратник на Левски, член на Софийския Рев. К., обесен от турците, Георги Абаджията – книжар, куриер на Софийския Рев. К. обесен от турците заедно с Чолака, Киро Геошев (Киро Кафеджи), съратник и ятак на Левски, обесен от турците, хаджи Стоян Книжар обесен от турците, Христо Ковачев член на Софийския Рев. К. заточен в Диарбекир, участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев са обесени от турците на Лъвов мост и т.н. Българите активно съдействат с разузнавателни сведения и водачи на руските войски в Освободителната война. Палача на Стара Загора – Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) подготвя грозно отмъщение, той дадва заповед града да бъде изгорен, при което разправата с християнското население е неминуема. Само категоричната намеса на консулите Леандър Ле Ге и Вито Позитано, a по непотвърдени данни и застъпничеството на софийскя равин Габриел Меркадо Алмоснино спасяват града. Австроунгарският консул Йозеф Валхард също подкрепя действията в защита на града. Това спасение обаче не се отнася за обикновените българи над които започват екзекуции. Русите и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки на които са екзекутирани българи до поседният момент преди навлизането на освободителните войски [18].

С името София градът е наричан и в документите на Османската империя. В документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 година жителите на града се наричат „средечани“, а българската община „Средецка“. След 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Надделява обаче становището на руската администрация и новата столица на България започва да се нарича официално София.

След Освобождението

Йозеф Обербауер — Златарската чаршия в София от края на 19 век.

Първият общински печат на Средец след Освобождението.

По време на Руско-турската война от 1877-1878 година София е освободена на 4 януари 1878 година (23 декември 1877 година стар стил) от руски части под командването на генерал Йосиф Гурко. През февруари 1878 година в разгара на военните действия временно населението на града намалява почти наполовина и по данни на общината е 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани.[19].

На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април(22 март 1879 стар стил) година по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица наКняжество България (4 април е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.

Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Започва концентрацията на капитали и развитието на промишлеността. Започва изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост. В повечето случаи това са все още малки фабрики и работилници. Към края на века на река Искър над Панчерево е построена първата водноелектрическа централа, което осигурява електроенергия за града. В 1893 година е построена жп линията София-Перник. Следва жп линия до Пловдив, Варна и много други участъци на България.

На Разпети петък, април 1925 година в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“, най-тежкият терористичен акт в историята на България и Европа. Убити са 170 души и са ранени 500.

По време на Втората световна война, въпреки че България не участва в бойни действия, Англо-американските въздушни сили извършват жестокиБомбардировки на София. Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХІ век Свети Спас (силно разрушена в 1944 г.), Градската библиотека(напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е купола на храма вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12,657 сгради.

  • София след Освобождението
  • Старата католическа катедрала Св. Йосиф разрушена от англо-американските бомардировки в 1944 г.

  • Булевард Витоша в София, 1934 година.

  • Катедралата „Св.Неделя“след атентата, април 1925 година.

1945-1990

През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.н. План „Нейков“ [20]. След спорен референдум (България е окупирана от съветски войски) през 1946 година България е провъзгласена за народна република и се установява отечествено-фронтовска власт, което значително променя облика на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради централизацията и колективизацията. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката промишленост и индустриализацията, като продължава градоустройството и жилищното строителство. През 1958 година е построен Кремиковци. Разширява се и се обновява пътната мрежа и градския транспорт. Все пак през 1970-те години архитектите успяват да се преборят с плановете дотогава да се разчисти градския център за социалистическо строителство, като се разрушат старите сгради (виж Комплекс Ларго)[20]. Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни Хали, Женския пазар, Лъвов мост, по „Пиротска“ и „Екзарх Йосиф“[20].

През втората половина на 20 век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни – Биримирци и Обрадовци през 1955 година, Княжево през 1958 година, БоянаВраждебнаВръбницаГорна баняДрагалевциДървеницаИлиянциМалашевциОбеляОрландовциСимеоново и Слатина през 1961 година, СуходолТребич иФилиповци през 1971 година, БотунецГорублянеКремиковциСеславци и Челопечене през 1978 година.[21]

След 1990

След падането на режима на Тодор Живков през 1989 година, следва нов подем в строителството. Построени са много нови модерни сгради, много от тях с участието на чужди инвестиции.Капитал Форт бизнес център ще бъде първият небостъргач в България със своите 126 m и 36 етажа.

  • Модерни сгради в София
  • Moderna sgrada v Sofia.JPG
  • Mall of Sofia Gruev.jpg
  • CCS City Center Sofia 20090406 010.JPG
  • Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 030.JPG
  • EURO BUILDING.jpg
  • Fibank.jpg
  • Modern building in Sofia.JPG
  • Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 027.JPG
  • Streets from the southern ringroad to Sofia center 20090405 028.JPG
  • Borova Sofia 20090405 005.JPG
  • Building in Iztok - Sofia.jpg
  • Business Park Sofia E53.jpg

 

Население

Година Брой на населението
1870 19 000[3]
1880 20 501
1887 30 456
1892 46 628
1900 67 953
1905 82 621
1910 102 812
1920 154 025
1926 213 002
1934 287 095
1939 401 000
1946 530 168
1956 725 838
1965 894 604
1975 1 066 299
1985 1 201 719
1992 1 190 126
2001 1 170 842
2011 1 359 520[1]

София е най-големият град на територията на България. През 1870  г. има около 19  000 жители, докато най-големият град по това време е Стара Загора, която преди опожаряването (1877 г.) e наброявала 25 480 жители. След освобождението на Източна Румелия градът с най-голямо население е Пловдив – 33 032 души, след него се подреждат Русе — 26 163 души, Варна — 24 555, Шумен — 23 093 души, София — 20 501 души, Сливен — 20 000 и Стара Загора с 15 500 души население. По това време етнически София е разделена както следва, 56% са българи, 30% евреи, 7% турци и 6% роми.[22] През 1880  г. Константин Иречек отбелязва, че в София има 20 махали с около 5 хиляди къщи. Няколко години след Освобождението градът започва постепенно да нараства с преселници от всички краища на България, но основно от РадомирскоТрънскоБрезнишкоСамоковскоОрханийско и Царибродско. През периода от 1900 до 1946 година населението на града претърпява най-голямото си увеличение – от около 68 000 души до над половин милион души.

Днес населението на област София по официални данни е 1 359 520 жители (2011 г.). По данни от преброяването през 2001 г. в област София живеят 1 177 577 души, от които 559 229 са мъже (47,5%), а 618 348 са жени (52,5%), или на 1000 мъже се падат 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, като мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е Люлин със 120 117 жители, следван от Младост със 110 877 жители, Подуяне със 75 312 жители и Красно село със 72 773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години.[23]

Гъстотата на населението в края на 2000 г. е 909,1 души на км². По данни на някои печатни издания реалният брой на населението, което пребивава в столицата, е над 2 милиона души.[24] Според изказвания на официални лица, всяка година от провинцията в София трайно се заселват между 25 000 и 45 000 души[25]. Това предизвиква множество проблеми за града – пренаселеност, увеличаване на броя на автомобилите, улични задръствания, замърсяване на въздуха, жилищна криза, липса на места за паркиране и други.

Раждаемостта на 1000 души е 7.9, като до 2001 г. тя е в непрекъснат спад. Смъртността е 12.2 на 1000 и продължава да расте. Въз основа на тези данни годишният спад в броя на населението би бил 4.3 промила или 0.43%. Всъщност поради притока на хора от провинцията населението на София се увеличава. Детската смъртност е 11 бебета на 1000 живородени. През 1980 г. тя е била 18.9 на 1000. От 2001 г. раждаемостта в София непрекъснато нараства, достигайки 13 промила. Само за 10 години броят на родените деца се удвоява. Това създава проблем с детските градини, чийто брой е намалял наполовина при дълготрайния спад на раждаемостта след 1989 г.

Според преброяването от 2011 г., населението на София се състои от следните етнически групи: 1 136 000 българи (96%); 18 300 роми (1,5%); 6 500 турци (0,6%).[26] Около 17 000 души са посочили друга етническа група или не са се самоопределили. Не се забелязва разлика в процентите на тези три основни етнически групи в столицата в сравнение с преброяването от 2001 г.; като бройка, единствената основна разлика се намира сред българското население, което се е повишило с 12 000 души.[27] В преброяването от 2001 г. са посочени също и няколко по-малобройни общности в София, включително – 3 100 руснаци, 1 700 арменци, 1 200 гърци.

Политика

Всеки район има свой кмет, който се избира пряко и решава въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др.

Столичната община се управлява от общински съвет, избиран на всеки 4 години. Стефан Софиянски, е кмет на София от 19 ноември 1995. Той получава своя трети мандат на местните избори през 2003 г. На парламентарните избори през 2005 г. е избран за народен представител. На проведените частични кметски избори през месец октомври и след балотаж на 5 ноември2005 г. за кмет на София е избран Бойко Борисов. В редовните избори за местна власт през октомври 2007 г. Бойко Борисов печели на първи тур четиригодишен мандат за кмет на София (от ГЕРБ).

Ред на административните правомощия в София

  1. Областният управител на Област София (наричана също Област София-град), чиято територия съвпада с тази на Столична община, се назначава пряко от Министерския съвет (а зам. областните управители – от министър-председателя); Областният управител има право на да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.[28]
  2. Столичният общински съвет (СОС) има правомощия над цялата Столична община, основна част от която е град София; общинските съветници се избират от жителите на общината по време на местни избори; СОС определя бюджетите на Столична община и на отделните софийски райони.
  3. Кметът на Столична община (вижте Кмет на София) има правомощия над цялата община; той е кмет не само на град София, а и на общо тридесет и осемте населени места в нейните граници; кметът на София се избира от жителите на Столична община по време на местни избори.
  4. Столична община се разделя на 24 района, 22 от които включват части от града. Кметът на даден софийски район има правомощия над територията на своя район, включително надселата и градовете намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от живущите във въпросния район по време на местни избори. Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район.[29]

Някои уточнения и забележки [редактиране]

  1. От чисто териториална гледна точка, между Община София и Област София-град няма разлика; „София-град“ е синоним за територията, покривана от тези две административни единици. „София-област“ (т.е. Софийска областне е „Област София“ (т.е. София-град). София-област често (погрешно) се нарича „София-окръг“.[30] Същевременно град София е само един от четирите града (и 34 села), намиращи се на територията на София-град. От чисто териториална гледна точка, град София покрива под 20% от общата територия на София-град.
  2. Три населени места в София-град на пръв поглед си нямат собствени кметове, а именно: гр. Нови Искъргр. Банкя и с. Панчарево. Това е, защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко кмет и на съответното населено място. Гр. Бухово е единственият град в Община София, чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район Кремиковци е софийският кв. Кремиковци)
  3. Десет квартала и един жилищен комплекс в София имат допълнителна администрация [31] – подобна, но без всичките правомощия, на селските. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от центъра на гр. София (напр. кв. Илиянци); обаче не всички подобно отдалечени квартали имат такава администрация (напр. кв. Бенковски). Такива отдалечени квартали (които много хора погрешно наричат „села“), като напр. кв. Челопечене, всъщност нямат кметове, те имат т.нар. главен специалист. Вместо кмет, с. Плана има т.нар. кметски наместник.

Побратимени градове

Списък на побратимените градове[32]
Град Държава
Flag of Algeria.svg Алжир
Flag of Greece.svg Атина
Flag of Armenia.svg Ереван
Flag of Germany.svg Берлин
Flag of Slovakia.svg Братислава
Flag of Belgium (civil).svg Брюксел
Flag of Hungary.svg Будапеща
Flag of Poland.svg Варшава
Flag of Ukraine.svg Киев
Flag of the United Kingdom.svg Лондон
Flag of the United States.svg Питсбърг
Flag of the Czech Republic.svg Прага
Flag of Russia.svg Санкт Петербург
Flag of Israel.svg Тел Авив
Flag of Finland.svg Хелзинки
Flag of Spain.svg Мадрид
Flag of Turkey.svg Анкара
Flag of Turkey.svg Бурса
Договор за приятелство и сътрудничество:
Flag of Germany.svg Берлин
Flag of Austria.svg Виена
Flag of France.svg Париж
Flag of France.svg Страсбург
Алжир
Гърция
Армения
Германия
Словакия
Белгия
Унгария
Полша
Украйна
Англия
САЩ
Чехия
Русия
Израел
Финландия
Испания
Турция
Турция

Германия
Австрия
Франция
Франция

Икономика и обществени институции

Между двете световни войни основните придобивки на промишлеността в София са мелницитекстилникаучукови и цигарени фабрики. Преди бомбардировките от 1944 година около 37 % от промишлеността на страната е концентрирана в столицата. В този период започва и развитието на науката и образованието – строеж на редица висши учебни заведения, научноизследователски институти, болници, комбинати, заводи и фабрики.

Днес София е най-голямият промишлен център на България като преимущество се дава на развитието на тежката промишленост. На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната металургия, 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от кожухарската и обувнатапромишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите строителствотърговия и транспорт, свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и услугите. В София оперират иСофийската стокова борса и Българската фондова борса.

Сградите на Народното събрание и БАН

Като следствие от централизираната планова икономика около 50% от БВП на България се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е най-висока за страната – около 530 лв., но според данни от статистическите проучвания, като се вземе предвид и сивият сектор и укриването на доходи, заплатата е около 680 лв., а средно за страната – 553 лв.

В София са съсредоточени всички органи на държавната власт — законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на Народното събрание, Президентството, Министерски съвет и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт — Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук са и други национални институции (Конституционен съд, Национален статистически институт, Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.).

Площадът между Президентството и Министерския съвет

В София са седалищата на Българската народна банка, на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират Светият синод на Българската православна църкваГлавното мюфтийство на мюсюлманите в България, Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др.

Във връзка с процеса на интеграция на България към Европейския съюз, редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България.

Наука и образование

В София се намират множество основни и средни училища — както обществени, така и частни. Сред едни от най-известните и престижните са:

Тук се намират и множество висши учебни заведения:

и други.

В София се намира и Българската академия на науките, както и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

Спортна база и популярни спортове

В град София са съсредоточени много спортни дейности с голям брой спортни клубове. Най-популярни от тях са футболните клубове ЛевскиЦСКАЛокомотив и Славия. Въпреки чефутболът е най-популярният спорт, баскетболът и волейболът също имат дългогодишни традиции. България няма силни местни волейболни клубове, но националният отбор по волейбол е сред световния елит.

Други популярни спортове са тенисбоксспортна стрелба и борба.

София се кандидатира за Зимните олимпийски игри през 1992 и 1994 година, но остава на 2-ро и 3-то място съответно. Тя обаче е домакин на две летни универсиади – през 1961 и 1977 година, както и на две зимни – през 1983 и 1989 година.

София разполага с много спортни съоръжения, които дават възможност за развиване и практикуване на различни видове спорт:

Транспорт

Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт с изключение на водния.

Железопътен транспорт

Влак на БДЖ

София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари (ЦентралнаСмирненскиСофия-СеверИлиянциПодуенеИскърЗахарна фабрикаГорна Баня и спирка Надежда) със съответните локомотивни и вагонни депа. За периода м. януари – м. юли 2004 г. броят на пътниците, обслужени на Централна гара, е 2 323 844, което представлява 11.8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната. София е и седалище на Български държавни железници. Намиращата се в непосредствена близост Централна автогара София позволява на пътниците да бъдат обслужвани едновременно за страната и чужбина от 47 и 60 автобуса съответно.

Автомобилен транспорт

Централна автогара София

Автомобилният транспорт има перспективи за развитие поради факта, че в София се пресичат три транс-европейски транспортни коридора — номера 4, 8 и 10. Основните входно-изходни артерии са в направленията югоизток (автомагистрала Тракия), изток-североизток (автомагистрала Хемус и Задбалканските котловини), югозапад (направление Перник-Благоевград-Кулата), и северозапад (направление Сливница-Калотина). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта. През периода 2000 – 2008 г. задръстването се влошава поради нарастване броя автомобили в столицата, изпреварващо нарастването на паркоместата чрез употреба на части от някои булеварди и площад „Батенберг“, и поради слабата употреба на подземни или многоетажни паркинги.

Въздушен транспорт

Летище София откритият през 2006 г. Терминал 2

Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, летище София, и с центъра за ръководство на въздушното движение. Започва да функционира през 1940-те, на много пъти е разширявано и доизграждано и пистите удължавани. Трафикът започва да расте бързо през следващите години след откриването. Това налага многократно увеличаване на капацитетните способности. Започва строеж на отделен терминал за вътрешните полети до ВарнаБургасРусеГорна ОряховицаТърговищеВидин и Силистра, а след това и на нова сграда за пристигащите пътници по международни линии. Пистата е ремонтирана няколко пъти, инсталирани са съвременни аеронавигационни съоръжения, за да е в унисон с новите изисквания на модерната реактивна гражданска авиация. През 1990-те старото летище вече не може да поеме увеличения трафик. През 2001 година започва модернизация и строеж на втори терминал. През 2008 година са обслужени общо 3 230 696 пътници, което представлява ръст от 17.6% спрямо 2007 г.[34]

Градски транспорт

В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинският Център за градска мобилност. Към 2008 г. системата включва 97 автобусни, 16 трамвайни и 9 тролейбуснилинии. Изцяло функционира първи метродиаметър на Софийското метро – от Обеля до Младост-1, но през 2012 се очаква да започне да функционира Метродиаметър 2.

Софийско метро

Метростанция „Мусагеница“

Софийското метро е първото и единствено засега метро в България. Влиза в експлоатация на 28 януари 1998 г. Поради тежката финансова криза през 1980-те и 1990-те неговият строеж е отлаган многократно. Неговото строителство е финансирано както от общинския, така и от националния бюджет, а също така и от европейски фондове.

Към 8 септември 2009 метрото има 14 на брой метростанции с обща дължина 17.9 км. През 2012 година се очаква да бъде открита линия 2 на метрото, която да свързва кварталите Обеля, Надежда и Триъгълника с Централна гара, пл. „Света Неделя“, НДК и Лозенец, както и продължение на линия 1 към Аерогара София.

Трамваи

Трамвай в София

Трамваите започват да се движат в София от 1 януари 1901 година. По това време има само 6 маршрута с дължина 23 km.[35] Днес общата дължина на трасето е 308 km. Съществуват 18 линии с общ брой на станциите 165. До отркиването на първата нормалнорелсова линия през 1987 година всички трамвайни линии в столицата са теснопътни с междурелсие 1009 мм.

Тролейбуси

Тролейбусният транспорт в София започва да се развива след автобусния и трамвайния. Тролейбуси в София се движат от 14 февруари 1941г.[36] Към средата на 2009 г. общата дължина на трасетата е 193 km, а броят на линиите е 9. Пътниците се превозват от 102 тролейбуса.

Автобуси

Автобусите се движат в София от 20 април 1935 година. Общата дължина на трасето е 2380 km с 94 линии. Във връзка с процеса на интеграция на България към Европейския съюз, редица правителствени и неправителствени организации започвата работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България.

Маршрутни таксита

Транспортната система в града се допълва от 49 маршрутни линии (маршрутни таксита, „маршрутки“), както и над 15 хиляди таксита.

Култура, изкуство, архитектура и туристически атракции

Храмове

В софийска епархия действат към 200 православни храма и параклиса, над 40 манастира, съградени от ІVв. до днес. Забележителна е Софийската синагога една от най-големите и изящните в цяла Европа. Значим паметник и действащ молитвен дом е и Софийската джамия, известната като Баня баши, съчетаваща и хамам (баня) от топлия минерален извор в центъра на града, построената от най-видният османски архитект Синан в 1566 г. В града има новоизградена католичаска катедрала Свети Йосифпротестанстки храмове, има неголяма и се изгражда внушителна армено-грегориянска черква. Най-забележителните православни църкви са:

Църква Описание Снимка
Църквата „Свети Георги“ началото на ІVв. Църквата, наречена на „Георги Победоносец“, се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Смятана е за най-старата запазена сграда в града, построена по времето, когато император Константин Велики се е помещавал в София. StGeorgeRotundaSofia.JPG
Църквата „Света София“ ІVв. Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През 2 век на това мястото е имало римски театър, през следващите векове са били издигани последователно няколко храма. Тя представлява кръстокуполнабазилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида. Basilica of Hagia Sofia, Bulgaria.jpg
Боянска църква Хв. Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Построена е като придворен параклис на местния феодален владетел. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г. Boyana Church 015.JPG
Църквата „Свети Седмочисленици“1528 г. „Свети Седмочисленици“ е българска православна църква в столицата София, разположена в градинката между улиците „Цар Иван Шишман“, „Граф Игнатиев“, „6 септември“ и „Генерал Паренсов“. При разкопки през 1901 година са открити останки от стар християнски храм от V-VI век и още по-старо светилище наАсклепий. Между 1901 и 1903 година сградата е преустроена в църква, която е осветена на 27 юли 1903г. Iglesia de Sveti Sedmochislenitsi - 1.jpg
Храм-паметник Свети Александър Невски 1912 г. Катедралата „Свети Александър Невски“ е със златни куполи и е построена в началото на 20-ти век в памет на 200 000 руски, украински, беларуски и български войници, които загиват в Руско-турската война. Тя е една от най-големите източно православни църкви в света. Висока е 45 m като самата камбана е на височина 50.52 m. Alexander Nevsky Cathedral 1.jpg
Църквата „Света Параскева“ 1830 г. „Света Параскева“ е православен храм, намиращ се на улица „Георги Раковски“ № 58. Храмът е наименуван на българската светица Петка Българска, наричана още Параскева. Църквата е третата по големина в столицата. Построена е през 1930 г., но довършителни работи продължават до 1940 г. St Paraskeva night.JPG
Църквата „Света Неделя“ 1863 г. Църквата „Света Неделя“ е средновековна църква, която претърпява няколко разрушения през годините и след това е реконструирана. Най-известният атентат в нея става през 1925 година, когато загиват повече от 150 души. Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Стенописната украса е направена от 1971 до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев. St Nedelya Church E8.jpg
Света Петка Самарджийска ХІв. Църквата (параклис) е малка, намира се в центъра на града и е построена през 11-ти век, но криптата е много по-стара, което означава, че е имало предишна обредна сграда. Църквата е наречена на Света Петка Иконийска, която е покровителка на самарджиите (майстори на седла и самари), чийто квартал се е намирал в района през Средновековието. Църквата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. SvPetka.jpg
Църквата „Свети Николай Чудотворец“ 1914 Църквата „Свети Николай Чудотворец“, известна най-вече като Руската църква е православна църква в българската столица, една от емблематичните сгради на града. Построена е през 1914 година в чест на руския цар Николай II. В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от 19 век. В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев, считан от много православни християни за чудотворец. Russian Church Sofia Bulgaria Morning.JPG

Паметници

Мавзолеят на Александър Батенберг

В София се намират редица паметници от различни епохи. Някои от тях, построени по време на комунистическата власт, са разрушени – такъв е случаят с паметника на Ленин и мавзолея на Георги Димитров. Паметникът пък пред Националния дворец на културата се руши сам и с течение на времето от него остава само скелето.

Други като гробницата на първия български княз Александър I Батенберг са затворени за посетители от 1946 до 1991 година, през цялото време на тоталитарния режим и много хора дори не знаят за нейното съществуване по това време.

Част от паметника на Васил Левски

Друг исторически паметник, станал един от символите на града е паметникът на Васил Левски, който се намира в центъра на града, в район с натоварено движение. Той е изработен от бронз, с барелеф на главата на Левски. Открит е на 22 октомври 1895 година, но неговото планиране започва непосредствено след Освобождението, през 1878 година. Конструирането му продължава около 17 години поради липса на средства, занемаряване, нехайство и дори липса на интерес от страна на тогавашното правителство. Това предизвиква вълна на недоволство сред българските интелектуалци. Константин Величков в знак на протест написва стихотворението „Паметникът на Левски в София“[37] Първоначалните проекти предвиждат голямкръст, но тази идея бива отхвърлена поради несъвместимостта с вярата на Апостола в равенството, братството и други революционни идеи. Друг вариант предвижда бронзова статуя в цял ръст, която обаче също е отхвърлена поради значителното поскъпване на паметника.

Паметникът на Съветската армия се намира в Борисовата градина и успява да оцелее след свалянето на тоталитарния режим, но неговото съществуване е съпроводено с много противоречия. Той е издигнат през 1954 г. в знак на признателност към руските войници, който прогонват хитлеристите от България след като ѝ обявяват война. През 1993 г. Столичната община взима решение за събаряне на паметника. От Кремъл обаче и от руското посолсво в България реагират много остро на една такава инициатива и паметникът остава. През 2009 година е подета нова кампания за неговото събаряне или преместване на ново място, този път във връзка със строежа на метрото.[38]

Цар Освободител

Руски паметник е построен през 1882 година със средства, събрани от руския народ. Той се намира в близост до Петте кьошетаплощад „Македония“ и най-големият в България център по спешна медицина „Пирогов“.

Паметникът на Незнайния воин е издигнат през 1981 година по случай 1300 годишнината на българската държава. Монументът се състои от „вечен огън“, пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка – най-важните битки в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуя на легнал лъв и каменна плоча с надпис.

Друг много известен паметник в центъра на столицата е Паметникът на Цар Освободител, или както го наричат софиянци Коня – един от най-внушителните паметници в София, издигнат в чест на Освобождението на България през 1878 година, в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на император Александър II и като символ на българската свобода. Паметникът се намира на столичния булевард„Цар Освободител“ на площад „Народно събрание“ с лице към сградата на българския парламент.

Мостове

Двата най-стари и известни моста в София са Орлов мост и Лъвов мост. Лъвов мост се намира в близост до центъра на града, над Владайската река. Построен е между 1889 и 1891 г. от чешкия архитект Вацлав Прошек, неговия брат и негови братовчеди, като част от мемориал на избитите от турците българи (4те лъва символизират обесените непосредствено преди освобождението 4-ма софийски книжари). Орлов мост също се намира в центъра на града, над Перловската река и на много натоварено кръстовище. Построен е през 1891 година, малко след строежа на Лъвов мост, в памет на завърналите се заточеници от Диарбекир, които са посрещнати тук, и на тези оставили костите си там и в турските зандани.

Театри и музеи

Народен театър „Иван Вазов“

Народният театър „Иван Вазов“ е един от най-старите и известни театри в столицата. Сградата е завършена през 1906 година, а представленията започват през 1907 година. През 1923 година пожар разрушава голяма част от него и той е реставриран постепенно в следващите 5-6 години. Бомбардировките от 1944 година също му нанасят щети. Последната му реконструкция и модернизация датира от 1970-те.

Театър „Сълза и смях“ е също един от най-старите театри, основан през 1892 г. Театралната група на този театър става инициатор за основаването на Народния театър.

Други театри в столицата са Сатиричнияттеатърът на Народната армияМладежкият театъртеатър 199театър „София“Национален музикален театър „Стефан Македонски“Националната опера и балет и няколко други.

Националната опера и балет, известна и като Софийска опера и балет, става държавна през 1922 година.[39] Основно място в оперния ѝ репертуар заемат класически произведения на руски, български и италиански композитори.

В столицата също така се намират и множество галерии и музеи. Много от тях принадлежат към Стоте национални туристически обектаНационалният исторически музей е най-големият музей в България и сред най-големите в Европа. Националният етнографски музей и Националната художествена галерия се намират в центъра на града, в сградата на бившия царски дворец. Националният природонаучен музей при БАН е най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров и е основан през 1889 г. Други музеи са Националната галерия за чуждестранно изкуствоНационалният военноисторически музей в СофияАрхеологическият институт и музей, Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) и Музеят на социалистическото изкуство.

Паркове

Най-големият парк в София е Борисовата градина, известен в близкото минало като Паркът на свободата. В нея се намират няколко малки езера, детски площадки, паметници, стадион „Васил Левски“ и най-големият плаж в София. Най-старата градина е градската градина,[40] основана през 1872 година. Други известни паркове в столицата са Западен паркСеверен парк и Южен парк. В София има 95 вековни дървета, които ще бъдат включени в списък за специална защита.[41] Идеята е на фондация „Пясъчен часовник“.

Парк Витоша е обявен за природен парк през 2000 година. На негова територия се намират биосферният резерват Бистришко бранище и резерватТорфено бранище.

В района на Панчаревското езеро има няколко залесени парка, спортни бази, почивни домове и множество заведения за обществено хранене. Красивата природа и близостта му до столицата го правят любимо място за излети и почивка на софиянци.

Ресторанти и хотели

Столицата разполага с множество хотели с три и четири звезди, като хотел „Хемус“, хотел „Родина“, хотел „Шератон-Балкан“, както и няколко с пет звезди като гранд-хотел „София“[42], хотел „Хилтън“[43] и гранд-хотел „Радисън“.[44]

София предлага и множество разнообразни заведения за хранене и напитки – барове, пицарии, заведения за бързо хранене, луксозни ресторанти, механи и други.[45] Много от тях предлагат както българска, така и интернационална кухня.

Други

Снимка Описание Обект
Sofia-synagogue-from-Halite.jpg
Софийската синагога е построена през 1909 година и е най-голямата на Балканския полуостров. Тя побира 1300 поклонници и и представлява един от най-красивите и забележителни архитектурни паметници в столицата. В нея се намира огромен двутонен полилей, който е най-големият в България. Софийска синагога и исторически музей към нея
Bulgaria-Sofia-01.JPG
Националният дворец на културата (НДК) е голяма сграда в центъра на София, която се използва основно за концертни и други културни прояви. Най-голямата зала е с 5000 места. Открит е през 1981г., проектиран е от екип на „Главпроект“, София, с главен проектант арх. Александър Баров. НДК се посещава от около 1 600 000 души годишно. Национален дворец на културата
Zentralbad Sofia IMG 5457.JPG
Софийската минерална баня се намира в центъра на града и е построена в началото на 20-ти век на мястото на стара турска баня. В продължение на няколко десетилетия тя служи като градска баня с топла минерална вода. От 1986 година е в реконструкция. Централна минерална баня
Pseudosaint Sofia.jpg
Статуя в центъра на София е наречена от своя скулптор Георги Чапкънов „Света София“.Тъй като не съответства на каноните на Българската православна църква,статуята никога не е била благословена или осветена от православен свещеник. Статуя на „Света София“

Солун(Thessaloniki)

Posted: април 30, 2012 in Разни
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияСолун
Θεσσαλονίκη
Бялата кула
Бялата кула
Местоположение
Greece relief location map.jpg

ButtonRed.svg
Солун
Солун на картата на Гърция
Dimos Thessalonikis - Central Macedonia.svg

ButtonRed.svg
Солун
Солун на картата на дем Солун и област Централна Македония
Координати: 40.6403, 22.9439 (G)

Данни
Област Централна Македония
Дем Солун
Географска област Солунско поле
Население 363 987 (2001)
Надм. височина 0 m
Герб
Герб на Солун

Историческата църква „Свети Димитър Солунски

Солун (на гръцкиΘεσσαλονίκηТесалоники, на турскиSelanik, на арумънскиSãrunã) е вторият по големина град в Гърция след столицатаАтина. Солун е главен град на географската област Македония и административен център на област Централна Македония. Населението на града е 363 987 души (2001), а с предградията е 800 764 души. Град Солун е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Градът е център и на Солунската епархия на Гръцката православна църква. В Солун се намира катедралата „Непорочно зачатие на Дева Мария“, която е седалище на католическия Солунски апостолически викариат.

Съдържание

[скриване]

История

Античност

Солун е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. Дава му името на жена си Тесалоника, сестра на Александър Македонски. Баща ѝ, Филип II, я нарекъл така в чест на победата си над фокийците с помощта на тесалийските конници. Името може да се преведе като победа на тесалийците (Θεσσαλοί + Νίκη).

Градът е бил столица на една от четирите римски провинции в Македония след завладяването му от римляните. При второто си посещение в Македония Апостол Павел е проповядал в местната синагога, която е била главна за евреите от района, и е поставил началото на християнско братство и църква. Поради недоволството на местните еврейски водачи той напуска града и се отправя на запад, в град Верия.

Средновековие

Солун е един от важните търговски центрове на Византия. В града са родени създателите на глаголицата Кирил и Методий.

През 1204 г. Солун е завладян от кръстоносците, участвали в Четвърти кръстоносен поход, и е провъзгласен за столица на Солунското маркграфство. През 1207 г. цар Калоян е пред вратите на Солун и е на път да превземе града, но е предаден от съпругата си, куманкатаЦелгуба, и е убит от Борил. През 1224 г. градът преминава във владение на Епирското деспотство. През 1235 г. цар Иван Асен II подчинява Епирското деспотство и териториите му стават васални на България. След смъртта на цар Иван Асен II българската държава отслабва и през1246 г. Никейската империя присъединява Солун. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава Солун Андроник III Палеолог го продава на Венеция. Градът остава във венециански ръце до 1430 г., когато е превзет от турците. През 1492 г., след гоненията срещу сефарадските евреи в Испания, голяма част от тях се заселват в Солун. Градът се превръща в един най-големите еврейски центрове не само на Балканите.

Турско владичество

През 18-ти, 19-ти и в началото на 20-ти век по-голямата част от населението на Солун е еврейско. В Солун има еврейски печатници и училища. Едни от най-големите индустриални предприятия в Османската империя са притежание на местни евреи. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Епаноми, Солунска епархия, живеят 15 000 гърци.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век общият брой на населението на Солун е 118 000 души, от които 10 000 българи, 26 000 турци, 16 000 гърци, 55 000 евреи, 2500 цигани и 8500 други.[2]Районите на север от града обаче са били предимно български. Мнозинството българи живеят в квартал Тирпе с махалите Кукушка, Куфаленска, Саръчка и други.[3] През 1912 година четири български квартала се сдобиват с българи мухтари (махленски кметове)[4].

Солун се превръща във важен културно-обществен, търговски и политически център за българите от Македония. В него действат български мъжка, търговска, девическа, католическа гимназии, а американското протестантско земеделско училище към 1912 година придобива български народностен облик. В навечерието на Балканските войни се заражда идеята за създаване на български университет в Солун. След Младотурската революция от юли 1908 година в Солун се създават двете български партии Съюз на българските конституционни клубове иНародна федеративна партия (българска секция). Отделно действат професионалните сдружения (еснафи), работнически синдикати и спомагателни дружества и социалдемократически организации, както и в две учителски организации – Съюз на българските учители в Отоманската империя и Съюз на основните учители в Турция.

В града в различно време започват работа четири български печатници на Коне Самарджиев, Й. Ярцев и К. Тенчов, на братя Бояджиеви и Кочо Хаджитонев, а към тях се отварят и български книжарници. Започва издаването на българските вестници „Въстаник“ (1894), „Борба“ (1898), „Верига“, „Сноп“ (1889 в Солунската гимназия), които са нелегални, както и на „Солун“ (20 март 1869), „Книжици за прочит“ и „Известия на метеорологическата станция в гр. Солун“. В периода 1908-1913 съществуват вестниците „Будилник“, „Единство“, „Конституционна заря“, „Културно единство“, „Народна воля“, „Отечество“, „Родина“, „Работнически вестник“, „Работник“, „Учителски глас“, „Учителско съзнание“, „Начало“, „Право“, „Искра“, „Истина“, „Светлина“, „Беломорец“, „Българин“, „Нова България“, „Фар“, „La Patrie“, „Ватан“, „Iliriya“ и „Мюджаделе“.[5].

За културното развитие на българите в Солун благоприятстват и създаването на Гимнастическо дружество „Юнак“, няколко театрално-музикални групи, художествени галерии и рисувателни кръжоци, както и хорът към българската община наброяващ над 650 души. През 1912 година е отворена напълно обзаведена българска болница с името „Солунски български червен кръст“, която да задоволи нуждите от съвременна медицинска помощ[6].

Като важен търговски център в Османската империя в Солун се съсредоточава голяма част от българското търговско съсловие в Македония. Атанас Яранов споделя:

Преди Балканската война цялата главна чаршия, наречена Първата чаршия, която почваше от Вардарската порта… като минаваше посред града, беше вече току-речи завладяна от българи – бакали, обущари, бакърджии, шивачи кожухари.

Солунска българска женска носия.

В Солун са отворени български фабрики за лимонада, прежда и други, застрахователни кантори и банкерски къщи, кантори за прехвърляне на емигранти към Новия свят, създадени са българска поща и музей на българските индустриални стоки. В града се съсредоточават земеделските доставки на българските производители от долината на река Вардар, които се разпродават в града посредством 35 местни български комисионери и 16 комисионерски фирми от България. В Солун са открити над 20 търговски кантори с клонове в Марсилия,МадагаскарЛайпцигТокио и други. Чрез солунското пристанище от България се внасят български индустриални производства, предимно хранителни стоки и текстил – гайтани, пуловери, дрехи, пояси и аби, както и парфюми, алкохол, строителни материали и други. През 1909 година са внесени сукна и шаеци за 2 000 000 лева, както и сапун от Пловдивската фабрика. България е втори по ред, след Италия, вносител на жито и брашно в Солун с 9 525 тона на стоност 1905 000 лева, от които само през 1910 година 3 800 тона жито на стойност 730 000 лева отиват за българската мелница на улица Алатини. През 1910 година е внесен и български фасул на стойност 180 000 лева. Вносът от България общо за 1910 година възлиза на 3 200 000 лева, докато износът за България е около 1 000 000 в памучни изделия, червен пипер, мед, воденични камъни и други[7].

При избухването на Балканската война през 1912 година осемдесет и шест души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]На 26 октомври българската армия достига околностите на Солун от север, а гръцката армия от запад. Турският комендант на града Тахсин паша предава града на гръцката армия, която започва да навлиза в града на 28 октомври. Междувременно, на 27 октомври части на седма рилска дивизия настъпват срещу турските позиции и в същия ден в града влизат българска кавалерийска част и четата на Георги Мончев, както и сръбско отделение начело с майор Цолович[9]. Гръцката армия установя в Солун гръцко мандатно управление, но фактически в града има българо-гръцки кондоминиум, като там се разполагат щабът на генерал Тодоров, както и 14 македонски и 7 артилерийски полк[10].

На 17 юни, ден след началото на Междусъюзническата война, българският гарнизон е атакуван от гръцката войска. Силно пострадват сградите на българските учреждения, църкви и училища. Разграбени са българските гимназии. Българската митрополия е превзета след сражение, а архимандрид Евлогий, секретарят му Христо Батанджиев и дяконът Васил Константинов са откарани на гръцкия кораб Катерини, на който по-късно са убити. Много български чиновници, солунски първенци и част от интелигенцията са заточени на гръцки острови[11].

В Гърция

Солун остава в пределите на Отоманската империя до 1912 г. с името Салоника, след което е преименуван на Тесалоники. След Междусъюзническата война се подписва Букурещкия договор, според който Солун е предаден на Гърция. Десетки хиляди българи са прокудени завинаги от родните си места. Закрита е Солунската българска мъжка гимназия, както идевическата гимназия и други български културни институции. Регистрирани са репрестии от страна на гръцки войници срещу българи, евреи и турци, като се стига до въоръжени сблъсъци с български части[12]. На 5 (18) март 1913 година в Солун е убит гръцкия крал Георгиос I от гръцки анархист.

През Първата Световна война Солун е окупиран от англо-френски войски и се превръща в основна тяхна база във войната им срещу България и нейните съюзници. В града се учредява временно правителство, начело с Елевтериос Венизелос, което е на страната на френско-британските съюзни сили, въпреки желанието за неутралитет на крал Константинос I.

В големия пожар от 1917 година по-голямата част от града е унищожена. Именно поради това масата от еврейското население, загубило имуществото си в пожара, се изселва. Голяма част от тях се отправя за ПалестинаФранция и САЩ. Населението на града бързо нараства след войната от 1922 година между Гърция и Турция и последвалата я малоазийска катастрофа. Гърция губи малоазийското крайбрежие и гр. Измир (Σμύρνη). Хиляди бежанци от тези райони се заселват в Солун, като донасят обичаите и традициите си. Това оказва голямо влияние в по-нататъшното развитие на града. Новият градоустройствен план на Солун е изготвен по нареждане на Ев. Венизелос от архитект Ернесто Ебрар.

По време на германската окупация (1941–1944 година) почти всички останали евреи в града са изпратени в концентрационни лагери и избити.

Забележителности

Раннохристиянски
и византийски
паметници в Солун
Paleochristian and
Byzantine Monuments of
Thessalonika*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

THES Panaghia Chalkeon 5944.JPG

Държава Флаг на Гърция Гърция
Тип Културно
Критерии i, ii, iv
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 40°38′50″ с. ш. 22°57′50″ и. д. (G)
Регистрационна справка
Вписване 1988  (12та Сесия)
Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Една от най-известните забележителности на Солун е Бялата кула (Λευκός Πύργος). Други по-известни са църквата „Свети Димитър“, градската крепостна стена, Галериевата арка, ротондата „Свети Георги“ и други. Градът е добре устроен, с големи площади („Света София“, „Аристотел“) и широки булеварди („Александър Велики“).

Фестивали

  • Фестивал на документалните филми в Солун – Това е водещ европейски фестивал, който се провежда всяка година през месецмарт в Солун. Провежда се от 1999 г. под ръководството на Дмитрий Еипидис. Фестивалът е съпроводен с изложби, концерти, дискусии на кръгли маси, представяне на майсторски класове, партита, публикации и др. През 2010 година се провежда 12-ят фестивал – от 12 до 21 март.
  • Международен филмов фестивал в Солун – Филмов фестивал в Югоизточна Европа, най-старият фестивал на Балканите. Основан е през 1960 като Седмица на гръцкото кино. Едва през 1992 г. става международен. Представя гръцките продукции през годината и творенията на нововъзникващите филмопроизводители от цял свят. Солунски Международен филмов фестивал постоянно се развива, постоянно увеличава международното си поле и представя най-новаторски независими продукции от целия свят и развиващите се дейности на международните специалисти във филмовата индустрия. Той установява тясно сътрудничество с различни местни, национални, регионални и международни институции, филмови, културни, образователни и социални организации, както и с посолства и културни агенции от други страни. От 13 до 22 ноември 2009 година се провежда 50-ят филмов фестивал. Най-престижна е наградата „Златен Александър“, съпроводена в парична премия от 40 000 евро. Втората награда или „Сребърен Александър“ е с парична стойност от 25 000 евро.
  • Фестивал на игрите – масово мероприятие, организирано ежегодно за шеста поредна година (2009) в Солун, ГърцияФестивалътвключва серия от турнири и изложби в престижни спортове като шахбилярдбридждартс, а също и скрабъл, стратегически игри, PC игри и т.н. През 2010 година се провежда между 4 и 18 април.
  • Международен фестивал на фотографията – Началото му се поставя през 1988 г. от фотографа Арис Геогрио. Провежда се отфевруари до средата на април всяка година. Той е място за срещи на гръцките и международните фотографи. През 2006-2010 г. се провежда от Солунския музей на фотографията, който всяка година избира артистичен директор на фестивала.
  • Димитрия – това е 3-месечен фестивал в Солун, който се провежда всяка година от септември до декември. Носи името на Свети Димитър, покровител на града. Изключително популярен е сред местното население. Провежда се от 1966 г. Той включва музикални, театрални, танцови прояви, улични събития и изложби. Организира от Община Солун.

Централна гара Солун.

Министерството на Македония и Тракия

Лондон

Posted: април 30, 2012 in Разни

Лондон

Град

Лондон
на английскиLondon

London collage.jpg
Флаг Герб
Флаг
Герб
Държава Обединено кралство
Статус столица
Историко-
географска област
Англия
Регион Голям Лондон
Координати 51°30′26″ с. ш. 0°07′39″ и. д. (G)
Вътрешно делене райони
Кмет Борис Джонсън
Площ 1,572.1 km²
Надморска височина 24 m
Официален език английски
Население 7 556 900 души (2007)
Плътност 4,807 д./km²
Агломерация 13 945 000 души
Национален състав англичаниирландци, други
Местни жители лондончани
Часова зона UTC0през лятото UTC+1
Телефонен код +44 20
Сайт http://london.gov.uk ((en))

Сателитна снимка на част от Лондон с Темза и парковете

Ло̀ндон (на английскиLondon, произнася се по-близко до Ла̀ндън[1] [ˈlʌndən] или Лъ̀ндън[2] ) е столицата на Обединеното кралствоВеликобритания и Северна Ирландия и е най–големият метрополис в Европейския съюз. Правилният изговор на името на града е най-близък до Лъндън, но в България е придобило гражданственост названието Лондон, останало от транскрипцията от немски отпредиВтората световна война. Наред с Ню ЙоркПариж и Токио, Лондон се счита за един от четирите най-важни глобални града. Населението на Лондон е около 7 556 900 души (2008).

През Лондон тече река Темза, над която са построени множество мостове. Най-известният сред тях е Тауър Бридж (Tower Bridge), построен в края на 19-ти век до крепостта Тауър (Tower of London, „Лондонска кула“), откъдето носи и името си. Други мостове над Темза в центъра на Лондон (от изток на запад) са Лондон Бридж (London Bridge), Саутуарк Бридж (Southwark Bridge), пешеходният Милениъм Бридж (Millennium Bridge), открит през 2000 г., Блекфрайърс Бридж (Blackfriars Bridge), Уотърлу Бридж (Waterloo Bridge) и Уестминстър Бридж (Westminster Bridge). Край реката са разположени и по-модерните „Окото на Лондон“ (London Eye) — гигантско виенско колело със 137 метра височина — и покритата зала Милениъм Доум (Millenium Dome), построени в чест на настъпването на третото хилядолетие. През 2008 Милениъм Доум е превърната в развлекателен център The O2.

Лондонското метро датира от 1863 г. и е първото метро в света. Едни от най-дългите му линии са Central lineCircleVictoria и District line. Най-новата и бърза линия на Лондонското метро е Jubilee line. Метрото има 260 станции. Кмет на Лондон от май 2008 г. е Борис Джонсън. Преди 2000-та година градът няма кмет и кметска институция.

Сред най-големите забележителности в Лондон са зданието на Парламента с прочутата часовникова кула Биг БенУестминстърското абатство, където се извършват коронациите, сватбите и погребенията на кралското семейство, Бъкингамският дворец — резиденцията на кралското семейство, Катедралата Сейнт Пол, площадите Трафалгар и Пикадили Съркъс. Сред забележителностите в Лондон са и музеят с восъчни фигури на Мадам ТюсоБританският музей и Природоисторическият музей, включващ четири зони. Най-голямата търговска улица в Лондон е Оксфорд стрийт (Oxford Street). Лондон е известен с червените си двуетажни автобуси и червените телефонни кабини, грабващи окото на всеки току-що пристигнал турист.

През 2012 година Лондон ще бъде домакин на XXX летни олимпийски игри.

Лондон е основан от римляните през 43 г. от н.е., като военен лагер на име Лондиниум по време на римското завоевание на Британияпредвождано от император Клавдий[3] От 100 г. сл. Хр. е столица на Римска Бритaния. Възможно е тук преди товa да е съществувало селище на местните келтски племена на бритите Ицени или Тринованти, но категорични археологически доказателства за това няма, по скоро келтското поселение е възникнало край лагера. Днес останки от римската крепост са оцелели при замъка Тауър.

Лондон е сред първите петдесет града в света, в които е въведено уличното осветление — през 1684 г. [4]

Лондон покрива 1 578 км2 (609 квадратни мили), което го прави 37-та най-голяма агломерация в света. Основна географска черта на лондонския градски пейзаж е плавателната река Темза, която преминава през града от северозапад на изток с няколко големи завоя и го разделя приблизително на две части (северна и южна), като историческият център и повечето забележителности се намират на северния бряг. Темзапреди години е била много по-широка и по-дълбока река. При прилив тя била до пет пъти по-голяма от сегашната си ширина.

Лондон има типичен умерен океански климат с много валежи, влажно и топло лято и мека и влажна зима. Най-топлият месец е юли с температури от 13,6°C до 22,8°С. Най-високата температура е измерена на различни места в Лондон на 10 август 2006 година и била 38,1°С. Най-студеният месец е януари със средна температура от 2,4°С до 7,9°С. Най-сухият месец е февруари. Снежната покривка е рядко явление в Лондон, но лек снеговалеж се среща по няколко пъти в годината.

Често наричан „Зеленият град“, в Лондон има много зелени площи. Най-големите паркове са разположените един до друг кралски паркове Кенсингтън Гардънс и Хайд парк, заедно с Грийн парк, които са в самия център на Лондон, както и Риджънтс парк (Паркът на Регентите), който е разположен на север от центъра. В близост до него е Бейкър стрийт — мястото, където е живял въображаемият герой Шерлок Холмс, а съвсем недалеч е и Музеят на восъчните фигури. Освен тях, на север е големият парк Хемпстед Хийт, а на запад по течението на Темза се намира Ричмънд парк. Те са не толкова официални места, почти запазили естествения си вид.

Лондонското Сити е най-големият финансов център в света, заедно с Ню Йорк

Канари Уарф е основен търговски център и средоточие на повечетонебостъргачи в Лондон

Лондон произвежда 20% от брутния вътрешен продукт на Великобритания или 446 милиарда щатски долара през 2005, а икономиката на метрополния регион произвежда 30% от британския БВП или 669 милиарда щатски долара през 2005. Лондон е един от основните финансови центрове в света и си поделя с Ню Йорк позицията на най-важно място за световните финанси. Лондонската фондова борса е най-голямата в Европейския съюз с обща пазарна капитализация от 2,88 трилиона евро през 2006 година.[5] Към средата на 2007 във финансовите среди в Лондон работят 325 хиляди души, което превръща финансите в най-голямата индустрия в града, а финансовият износ играе съществена роля в платежния баланс на Великобритания.

Повечето от половината Топ 100 компании в страната и над 100 от Топ 500 компании в Европа са със седалища в Лондонското Сити. Общо 70 от най-големите британски компании и около 75% от всички компании в класацията Fortune 500 са разположени в рамките на Лондонската метрополия. В Лондон се намират повечето медийни компании, които представляват третият най-добре развит сектор в града. За британската национална телевизия и радио Би Би Си, най-големият радио- и телевизионен комплекс в света, работят над 23 хиляди души. Други медийни компании са разположени в близост до Сити. Централите на почти всички национални печатни медии са в Лондон.

Пристанището на Лондон е трето по големина в страната след Гримсби-Имингам и Тийс-Хартълпул и девето в Европейския съюз с 53,8 милиона тона преминали товари през 2005 г.[6] Лондонското летище Хийтроу е най-голямото пътническо и третото по големина (след Франкфурт Рейн-Майн иСхипхол) товарно летище в Европейския съюз с преминали през него 67,7 милиона пътници и 1,39 милиона тона товари през 2005 г. ЛетищетоГетуик е на шесто място в Европейския съюз по преминали пътници (32,7 милиона).[7]

В туризма са заети почти 350 хиляди души (2003), а годишните приходи от туризъм възлизат на 15 милиарда британски лири. Лондон привлича годишно над 15 милиона чуждестранни туристи, което го прави един от най-посещаваните градове изобщо.

Страна на раждане[8] Население
(2001)
Флаг на Великобритания Великобритания 5,230,155
Флаг на Индия Индия 172,162
Флаг на Република Ирландия Ирландия 157,285
Флаг на Бангладеш Бангладеш 84,565
Флаг на Ямайка Ямайка 80,319
Флаг на Нигерия Нигерия 68,907
Флаг на Пакистан Пакистан 66,658
Флаг на Кения Кения 66,311
Флаг на Шри Ланка Шри Ланка 49,932
Флаг на Гана Гана 46,513
Флаг на Кипър Кипър 45,888
Флаг на РЮА РЮА 45,506
Флаг на САЩ САЩ 44,622
Флаг на Австралия Австралия 41,488
Флаг на Германия Германия 39,818
Флаг на Турция Турция 39,128
Флаг на Италия Италия 38,694
Флаг на Франция Франция 38,130
Флаг на Сомалия Сомалия 33,831
Флаг на Уганда Уганда 32,082
Флаг на Нова Зеландия Нова Зеландия 27,494

С развитието на индустриализацията населението на Лондон нараства съществено през XIX век и началото на XX век, а от края на XIX век чак до 1925, когато е изместен от Ню Йорк, Лондон остава най-населеният град в света. Най-голямото население на Лондон е към 1939, малко преди избухването на Втората световна война, когато на територията на града живеят 8 615 245 души. Към средата на 2007 в Голям Лондон официално живеят 7 556 900 човека.

Агломерацията на Голям Лондон се простира отвъд границите на града и обхваща 8 278 251 души (2001), докато метрополният регион Лондон включва в себе си между 12 и 14 милиона души, в зависимост от това кои граници на метрополията се вземат предвид. По данни на Евростат Лондон е най-населеният град в Европейския съюз, вторият най-населен в Европа, след Москва, и третият най-населен в Европа, ако Истанбул бъде счетен за европейски град. В периода 1991-2001 в Лондон са пристигнали 726 000 имигранти.

Регионът покрива 1 579 km2, а гъстотата на населението му е 4 542 души/km2, стойност десетократно по-висока от тези за останалите региони в страната. Лондон е 25-тият най-населен град в света, а метрополният му регион е 18-тият най-населен в световен мащаб. Градът е на 4-то място по брой милионери, живеещи в него. Лондон също е и един от най-скъпите градове в света, редом с Москва и Токио.

По данни на Националната статистическа служба, базирани на прогнози от 2007, 69% от населението на Лондон спада към бялата раса, като 57,7% са бели британци, 2,4% са бели ирландци и 8,9% са други представители на бялата раса. Общо 13,3% са с южноазиатски произход, като индийцитесами по себе си са 6,6% от градското население, следвани от пакистанците (2,4%) и бангладешците (2,3%). Още 2% от населението се категоризира като други азиатци. Приблизително 10,6% от лондончани са чернокожи, като процентите се разпределят както следва: 5,5% афро-европейци, 4,3%афро-карибци и 0,8% други чернокожи. Около 3,5% от населението е от смесена расаКитайците съставляват 1,5% от населението на Лондон, а към други етнически групи принадлежност са заявили други 2,0%. Към 2001 малцинствените групи в Голям Лондон съставляват 29% или 2 милиона души, съществено увеличение спрямо 1991, когато са наброявали 722 000.

Според преброяването от 2001 27,1% от населението на Голям Лондон е родено извън Великобритания. Родените извън пределите на Европа са 860 390 души, от тях най-много са родените в Южна Азия, които по данни от преброяването са 373 317 човека, следвани от родените в Африка — 239 150 души. От родените в Европа най-много са тези в Ирландия — 157 285, следвани от тези родени в Кипър — 45 888, Германия — 39 818 и Турция — 39 128.

Религия в Лондон
Religion Percent
Християни
58.2%
Нерелигиозни
15.8%
Без религия
8.7%
Мюсюлмани
8.5%
Хиндуисти
4.1%
Юдаисти
2.1%
Сикхи
1.5%
Будисти 0.8%
Други 0.2%

Около 58,2% от населението на Лондон се самоопределя като християниАтеистите и агностицитепредставляват 15,8% от лондончани, следвани от мюсюлманите (8,5%), които са втората най-голяма религиозна група в града. Общо 8,7% от участвалите в преброяването от 2001 не са посочили религия или са отказали да отговорят на този въпрос.

Лондон по традиция е доминиран от християнската религия, а на територията му са разположени множество църкви. Административните центрове на Англиканската църква са Катедралата Сейнт Полв Лондон Сити и Садъкската катедрала в район Садък. Архиепископът на Кентърбъри, принципният ръководител на Църквата на Англия и символичната глава на световната Англиканската съобщност, използва като основна резиденция в Ламбътския дворец в район Ламбът. Важните национални и кралски церемонии се извършват или в Сейнт Пол или в Уестминстърското абатство. Абатството не бива да се бърка с намиращата се наблизо Уестминстърска катедрала, която е най-голямата римокатолическа катедрала в Англия и Уелс.

Мнозинството мюсюлмани в Лондон живеят в районите Тауър Хамлетс и Нюхам. Най-важният мюсюлмански храм в града е Лондонската централна джамия, намираща се в непосредствена близост до Риджънтс парк. В Лондон се намира най-голямата джамия в Западна Европа Байтул Футух — в квартал Мордън, район Мъртън. Храмът принадлежи на Мюсюлманската общност Ахмадия.

Мнозинството от индуисти в Лондон живеят в северозападните квартали на Хароу и Брент, като в Брент се намира и вторият най-голям индуистки храм извън Индия: БАПС Шри Шваминараян Мандир или просто Храм Нийсдън. Сикхите населяват предимно Източен и Западен Лондон, а в Саутхол, район Илинг, се намира най-големият сикхски храм извън Индия Сри Гуру Синг Саба.

  • Фестивал на река Темза — провежда се ежегодно под патронажа на кмета на Лондон. Провежда се в края на лятото и се радва на засилен интерес от британската общественост и гостите на Лондон. През 2009 г. е посетен от над 700 000 души. Има участници от ГерманияЧехияПолшаУнгарияРумънияЛитваЛатвияЕстонияТурция и България.
  • Фестивал на европейското документално кино в Лондон — Провежда се от 2007 г. Фестивалът е третият съвместен проект на Асоциацията на националните културни институти на страните-членки на ЕС в Лондон. Миналогодишният фестивал беше послветен на 20-годишнината от падането на Берлинската стена и демократичните промени в Европа.
  • Големият Британски фестивал на бирата в Лондон — провежда се всяка година през август в Лондон и е най-големият и най-известният бирен фестивал в Обединеното кралство. Организира от CAMRA. Тя е основана през 1977 г. През 2006 г. Фестивалът е посетен от над 66 000 души и са изпити над 350 000 пинта бира за петте дни на фестивала.
  • Фестивал на архитектурата в Лондон — за първи път се провежда през 2004 г. Всички лондончани са поканени да се присъединят към общността на фестивала, да разработват проекти, да участва в дебати, да се разследва начина, по които Лондон може да се направи едно по-добро място за живеене. През 2010 г. ще се проведе от 19 юни до 4 юли.
Лондон Сити и лондонските райони
  1. Лондон Сити
  2. Уестминстър
  3. Кенсингтън и Челси
  4. Хамърсмит и Фулъм
  5. Уондсуърт
  6. Ламбът
  7. Садък
  8. Тауър Хамлетс
  9. Хакни
  10. Ислингтън
  11. Камдън
  12. Брент
  13. Илинг
  14. Хаунслоу
  15. Ричмънд на Темза
  16. Кингстън на Темза
  17. Мъртън

London-boroughs.svg

Информация за изображението
  1. Сатън
  2. Кройдън
  3. Бромли
  4. Луишъм
  5. Гринуич
  6. Бексли
  7. Хейвъринг
  8. Баркинг и Дагенъм
  9. Редбридж
  10. Нюхам
  11. Уолтъм Форест
  12. Харингей
  13. Енфийлд
  14. Барнет
  15. Хароу
  16. Хилигдън

Сградата на управата на Външен Лондон

Административна зона Голям Лондон включва 32 района (boroughs). Вътрешен Лондонобхваща 12 от тези район плюс Лондон Сити, а Външен Лондон е съставен от останалите 20 района.

Всеки район се администрира от собствен районен съвет, чийто членове се избират за срок от четири години. Районите са основната местна власт в Лондон и отговарят за регулирането на повечето местни служби, които отговарят за училищата, социалните услуги, събирането на отпадъци и подрръжката на пътната инфраструктура.

Съвременните лондонски райони са създадени чрез Лондонския акт за местно управление от 1963. На 1 април 1965 със създаването на Голям Лондон се поставя началото на съществуването на райони. Първите избори за местна администрация са проведени през 1964, но новоизбраните районни съвети изчакват една година преди да получат контрол над съответните им райони. Между 1965 и 1986 районите са част от двустепенна система на управление, в която е включен Съвета на Голям Лондон. На 1 април 1986 Съвета за Голям Лондон е разпуснат, а районните съвети получават по-голяма административна независимост. През 2000 е създадена Управата на Голям Лондон, която има далеч по-ограничени правомощия от някогашния СГЛ. Административните правомощия на лондонските райони са сходни с тези на отделните английски унитарни единици.

Лондон Сити се управлява от собствен административен орган, Лондонската градска корпорация, която е значително по-стара от районите.

Някои от кварталите на Лондон по азбучен ред  са:

Стадион Уембли, вторият по големина стадион в Европа

Досега Лондон е бил домакин на Летните олимпийски игри два пъти, през 1908 и 1948. През юли 2005 г. Лондон е избран да бъде домакин на XXX Лятна олимпиада през 2012 г., както и на XIV Лятна параолимпиада, превръщайки се по този начин в единствения град, в който са се провеждали три издания на Летните игри.

Най-популярният спорт в Лондон е футболът, а градът е дом на тринадесет професионални футболни клубаот които пет са в Английската висша лигаи три са в Чемпиъншип[източник?].

Клуб Стадион Капацитет Основан
Английска висша лига
Арсенал Емирейтс Стейдиъм 60,355 1886
Челси Стамфорд Бридж 42,055 1905
Фулъм Крейвън Котидж 25,700 1879
Тотнъм Хотспър Уайт Харт Лейн 36,310 1882
Куинс Парк Рейнджърс Лофтус Роуд 35,303 1895
Чемпиъншип
Кристъл Палас Селхърст Парк 18,200 1882
Милуол Дъ Ден 20,146 1885
Уест Хам Юнайтед Ъптън Парк 26,309 1905

Павилион в Лордс Крикет Граунд

Особено популярните в Англия спортове крикет и ръгби са добре представени и в Лондон. Отборът на Мидълсекс Каунти Крикет Клъб играе на Лордс Крикет Граунд, най-известното крикет игрище в света, а Съри Каунти Крикет Клъб играе на Дъ Оувъл (на английскиThe Oval), друг популярен сред крикет феновете терен. На Лордс Крикет Граунд се намира най-старият в света музей на спорта. В Английския шампионат по ръгби играят лондонските отбори Лондън Айриш, Сарасинс, Уоспс и Харлекинс. На стадион Туикънхам се провеждат ръгби срещи на национално и международно равнище.

В квартал Уимбълдън от 1877 насам се провежда тенис турнирът Уимбълдън, който е и най-старият тенис турнир изобщо. Той е един от четирите турнира по тенис от Големия шлем и е единственият от тях, който се играе на трева. Шампионатът включва няколко отделни турнира, провеждани по едно и също време: сингъл мъже и жени, двойки мъже, жени и смесени, юноши — сингъл и двойки, девойки — сингъл и двойки, както и турнири за ветерани и за тенисисти в инвалидни колички.

От 1981 насам всяка година в британската столица се провежда Лондонският маратон, който е с благотворителен характер.

В Лондон ежегодно се провежда гребната регата между университетите на Оксфорд и Кеймбридж, която е най-старото състезание по академично гребане в света (проведена за първи път през 1829 г.).

Дубай

Posted: април 30, 2012 in Разни

Дубай
на арабски: دبيّ
Дубай (Обединени арабски емирства)

Red pog.png
Дубай
Разположение в Обединените арабски емирства
Г. К.25° 15′ 0“ N, 55° 18′ 0“ E
Тип на обекта: емирство
Административна йерархия
Държава: Обединени арабски емирства
Данни
Население: 1 616 430[1]
 – гъстота: 393 д/km2
Площ: 4114 km2
Администрация
Емир: Мохамед бин Рашид ал-Мактум
Уебсайт: dubai.ae

Дубай (на арабски: دبيّ) е едно от седемте емирства, съставляващи Обединените арабски емирства, както и неговият най-голям град. Разположен е на югоизточния бряг на Персийския залив, на югозапад от Шарджа и на североизток от Абу Даби.

Дубай е второто по големина емирство в страната след Абу Даби и най-населеното с 1 616 430 жители (2010).[1] Дубай и Абу Даби имат специален статут в рамките на Обединените арабски емирства, като само те имат право на вето по ключови въпроси.[2] От 2006 година емир на Дубай еМохамед ибн Рашид ал-Мактум, който е и министър-председател на Обединените арабски емирства.

Най-ранното споменаване на името Дубай е от 1095 година, а като постоянно селище съществува поне от 1799 година. За дата на основаването му се приема 9 юни 1833 година. През следващите десетилетия Дубай се превръща във важно търговско пристанище. През 1892 година управляващите емири приемат протектората на Великобритания. След откриването на нефт през 1966 година градът бързо се разраства, главно за сметка на притока на имигранти. През 1971 година емирството прекратява зависимостта си от Великобритания и се включва в новосъздадената федерация Обединени арабски емирства.

Днес Дубай е сред водещите икономически центрове в Близкия Изток. През последните десетилетия икономиката му е по-малко зависима от добива и преработката на нефт, като нарастващо значение имат туризмът и финансовите услуги.[3] През последните години Дубай привлича широко внимание с множество амбициозни строителни проекти и с организирането на няколко мащабни спортни прояви.

Първите сведения за съществуването на града датират от 1799 г. В началото на 19 век Ал Абу Фаласа се заселва в Дубай, който по това време е подчинен на Абу Даби. През 1833 г. династията Ал Мактум завзема града, без да им е била оказана съпротива от населението. От този момент насам Дубай успява да извоюва своята независимост от емирството Абу Даби.

През 1835 г. Дубай като част от останалите емирства подписва примирие с Великобритания. Дубай остава под закрилата на Обединеното кралство, когато през 1892 г. е подписано допълнително споразумение. Заедно с Абу Даби, Рас Ал ХаймШаржаУм Ал Куейн, Дубай заема добро стратегическо географско разположение – на пътя за Индия, което ги превръща във важна ключова територия.

Плажът на Дубай

Владетелите на Дубай подпомагат занаятите и търговията. Градът Дубай се превръща във важно пристанище за чуждестранните търговци (предимно индийци). До 1930 г. градът е известен с износа си на перли.

През 1966 г. Дубай заедно с Катар се обединяват и приемат за своя парична единица риал. На 2 декември 1971 г. Дубай, Абу Даби и още пет емирства формират Обединените Арабски Емирства, след оттеглянето на Великобритания от Персийския залив през 1971 г. През 1973 г. Дубай се присъединява към останалите емирства и приема общата валута ОАЕ дирхам.

Официалният език на Дубай е арабския, но се говорят още английскихиндиурдумалаяламперсийскипинджабитагалскиИслямъте официалната религия на всичките седем емирства. Голяма част от местното население изповядва суни ислям. Има и малцинства отиндуистисикхи и християни.

В центъра на града се намират храмове на Шива и Кришна. Немюсюлманите в държавата са свободни да изповядват свободно религията си, но нямат право да проповядват публично или да разпространяват религиозни материали. Правителството следва политика на търпимост спрямо чуждите религии и много рядко се намесва в религиозната им дейност.

В началото на 2001 г. започва строенето на протестантска и католическа църкви на територията на пристанище Джебел Али. Земята за строежа на църквите е дарена от правителството на Дубай. В края на 2005 г. започва строежът на първата гръцка православна църква.

Петролните залежи в Дубай са по-малко от една двадесета от тези на Абу Даби и сега приходите от тях представляват много малка част от тези на града.

Дубай и Дейра се превръщат във важни пристанищни градове за западните държави. Повечето от новите банкови и търговски центрове са построени на пристанището. Още през 80-те и 90-те години на 20. век Дубай се установява като важен търговски център.

Днес Дубай е важна туристическа дестинация и ключово пристанище (Джебел Али построено през 1970 г. и е най-голямото в света), но също така е и финансов център и се развива бързо в областта на услугите и информационните технологии.

Дубай е древен град, известен със своите традиционни пазари (суки). Местата, които могат да се разгледат, са много, но сред най-известните са Двореца на шейхаДубайския музей и Джумитра.

Градът е изпълнен с модерни небостъргачи като Емирските Кули, които са 12-ата и 24-тата най-високи сгради в света, луксозния 7-звезден хотел Бурж Ал Араб, превърнал се в символ на Дубай, както и небостъргача Бурж Халифа, който се открива през януари 2010 година. Височината му е 828 метра — най-високата сграда в света.

Планира се построяването на изкуствени острови, най-големите в света — трите Палмови острова — ДжумейраДжебел Али и Дейра,Остров на света и Дубайска брегова линия, които ще включват вили, магазини и хотели.

Седемте чудеса на света (или Седемте чудеса на Древния свят) е известен списък от най-известните забележителности, плод на античната култура. Първата идея за събиране на чудесата на древния свят в списък, може да се каже, че е на Херодот, който впечатлен от Египетските пирамиди и Вавилон, смята че това са най-значителните постижения на хората до това време. Седемте чудеса, които ние познаваме за първи път са написани и оценени, като най-великите човешки творения, от Антипатър от Сидон, който е бил главен библиотекар в Александрийската библиотека. По-късно е имало и няколко други списъка, както и предложения да бъдат добавени много други забележителности, като КолизеумаКапитолияНоевия ковчег, но в крайна сметка всички ние познаваме именно списъка на Антипатър. Малко известен факт е, че това което ние наричаме сега „чудеса“ (на гръцкиΘαυματα – чудеса) в първия списък се наричат Θεαματα -гледки; неща, които се виждат (от гр.θεα- гледка).

Ето Чудесата на света, изброени в реда на тяхното създаване.

  1. Египетски пирамиди (25752465 пр.н.е.) Това са пирамидите на фараоните Хуфу (Хеопс), Хефрен и Микерин. Намират се в Гиза,Египет.
  2. Висящи градини на Вавилон (8-6 век пр.н.е.). Построени са от Навуходоносор. Областта се намира в днешен Ирак.
  3. Статуя на Зевс Олимпийски (430 пр.н.е.). Построена от древногръцкия скулптор Фидий.
  4. Храм на Артемида в Ефес (550 пр.н.е.). Построен по заповед на цар Крез. Намира се в днешен Ефес в Турция.
  5. Мавзолей в Халикарнас (353-351 пр.н.е.). Гробница на цар Мавзол – владетеля на Кария. Намира се в Халикарнас, град Бодрум в днешна Турция.
  6. Родоски колос (292-280 пр.н.е.). Масивна статуя, посветена на бог Хелиос. Намирала се е в залива на о.Родос.
  7. Александрийски фар (280 пр.н.е.). Фарът се е намирал в Александрия и е издигнат от Сострат Книдски.

От всички чудеса на света, единственото оцеляло до наши дни са Египетските пирамиди, намиращи се в Гиза. Те са и най-древният паметник. Най-кратко е съществувал Родоския колос, който се е разрушил само половин век след построяването си при земетресение. Съществуват и известни съмнения за съществуването и точното местоположение на Висящите градини на Вавилон.

Добре Дошли!

Posted: април 16, 2012 in Разни

Добре дошли в моята страница