Солун(Thessaloniki)

Posted: април 30, 2012 in Разни
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияСолун
Θεσσαλονίκη
Бялата кула
Бялата кула
Местоположение
Greece relief location map.jpg

ButtonRed.svg
Солун
Солун на картата на Гърция
Dimos Thessalonikis - Central Macedonia.svg

ButtonRed.svg
Солун
Солун на картата на дем Солун и област Централна Македония
Координати: 40.6403, 22.9439 (G)

Данни
Област Централна Македония
Дем Солун
Географска област Солунско поле
Население 363 987 (2001)
Надм. височина 0 m
Герб
Герб на Солун

Историческата църква „Свети Димитър Солунски

Солун (на гръцкиΘεσσαλονίκηТесалоники, на турскиSelanik, на арумънскиSãrunã) е вторият по големина град в Гърция след столицатаАтина. Солун е главен град на географската област Македония и административен център на област Централна Македония. Населението на града е 363 987 души (2001), а с предградията е 800 764 души. Град Солун е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Градът е център и на Солунската епархия на Гръцката православна църква. В Солун се намира катедралата „Непорочно зачатие на Дева Мария“, която е седалище на католическия Солунски апостолически викариат.

Съдържание

[скриване]

История

Античност

Солун е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. Дава му името на жена си Тесалоника, сестра на Александър Македонски. Баща ѝ, Филип II, я нарекъл така в чест на победата си над фокийците с помощта на тесалийските конници. Името може да се преведе като победа на тесалийците (Θεσσαλοί + Νίκη).

Градът е бил столица на една от четирите римски провинции в Македония след завладяването му от римляните. При второто си посещение в Македония Апостол Павел е проповядал в местната синагога, която е била главна за евреите от района, и е поставил началото на християнско братство и църква. Поради недоволството на местните еврейски водачи той напуска града и се отправя на запад, в град Верия.

Средновековие

Солун е един от важните търговски центрове на Византия. В града са родени създателите на глаголицата Кирил и Методий.

През 1204 г. Солун е завладян от кръстоносците, участвали в Четвърти кръстоносен поход, и е провъзгласен за столица на Солунското маркграфство. През 1207 г. цар Калоян е пред вратите на Солун и е на път да превземе града, но е предаден от съпругата си, куманкатаЦелгуба, и е убит от Борил. През 1224 г. градът преминава във владение на Епирското деспотство. През 1235 г. цар Иван Асен II подчинява Епирското деспотство и териториите му стават васални на България. След смъртта на цар Иван Асен II българската държава отслабва и през1246 г. Никейската империя присъединява Солун. По-късно, при нашествията на османските турци в района, поради невъзможност да защитава Солун Андроник III Палеолог го продава на Венеция. Градът остава във венециански ръце до 1430 г., когато е превзет от турците. През 1492 г., след гоненията срещу сефарадските евреи в Испания, голяма част от тях се заселват в Солун. Градът се превръща в един най-големите еврейски центрове не само на Балканите.

Турско владичество

През 18-ти, 19-ти и в началото на 20-ти век по-голямата част от населението на Солун е еврейско. В Солун има еврейски печатници и училища. Едни от най-големите индустриални предприятия в Османската империя са притежание на местни евреи. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Епаноми, Солунска епархия, живеят 15 000 гърци.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век общият брой на населението на Солун е 118 000 души, от които 10 000 българи, 26 000 турци, 16 000 гърци, 55 000 евреи, 2500 цигани и 8500 други.[2]Районите на север от града обаче са били предимно български. Мнозинството българи живеят в квартал Тирпе с махалите Кукушка, Куфаленска, Саръчка и други.[3] През 1912 година четири български квартала се сдобиват с българи мухтари (махленски кметове)[4].

Солун се превръща във важен културно-обществен, търговски и политически център за българите от Македония. В него действат български мъжка, търговска, девическа, католическа гимназии, а американското протестантско земеделско училище към 1912 година придобива български народностен облик. В навечерието на Балканските войни се заражда идеята за създаване на български университет в Солун. След Младотурската революция от юли 1908 година в Солун се създават двете български партии Съюз на българските конституционни клубове иНародна федеративна партия (българска секция). Отделно действат професионалните сдружения (еснафи), работнически синдикати и спомагателни дружества и социалдемократически организации, както и в две учителски организации – Съюз на българските учители в Отоманската империя и Съюз на основните учители в Турция.

В града в различно време започват работа четири български печатници на Коне Самарджиев, Й. Ярцев и К. Тенчов, на братя Бояджиеви и Кочо Хаджитонев, а към тях се отварят и български книжарници. Започва издаването на българските вестници „Въстаник“ (1894), „Борба“ (1898), „Верига“, „Сноп“ (1889 в Солунската гимназия), които са нелегални, както и на „Солун“ (20 март 1869), „Книжици за прочит“ и „Известия на метеорологическата станция в гр. Солун“. В периода 1908-1913 съществуват вестниците „Будилник“, „Единство“, „Конституционна заря“, „Културно единство“, „Народна воля“, „Отечество“, „Родина“, „Работнически вестник“, „Работник“, „Учителски глас“, „Учителско съзнание“, „Начало“, „Право“, „Искра“, „Истина“, „Светлина“, „Беломорец“, „Българин“, „Нова България“, „Фар“, „La Patrie“, „Ватан“, „Iliriya“ и „Мюджаделе“.[5].

За културното развитие на българите в Солун благоприятстват и създаването на Гимнастическо дружество „Юнак“, няколко театрално-музикални групи, художествени галерии и рисувателни кръжоци, както и хорът към българската община наброяващ над 650 души. През 1912 година е отворена напълно обзаведена българска болница с името „Солунски български червен кръст“, която да задоволи нуждите от съвременна медицинска помощ[6].

Като важен търговски център в Османската империя в Солун се съсредоточава голяма част от българското търговско съсловие в Македония. Атанас Яранов споделя:

Преди Балканската война цялата главна чаршия, наречена Първата чаршия, която почваше от Вардарската порта… като минаваше посред града, беше вече току-речи завладяна от българи – бакали, обущари, бакърджии, шивачи кожухари.

Солунска българска женска носия.

В Солун са отворени български фабрики за лимонада, прежда и други, застрахователни кантори и банкерски къщи, кантори за прехвърляне на емигранти към Новия свят, създадени са българска поща и музей на българските индустриални стоки. В града се съсредоточават земеделските доставки на българските производители от долината на река Вардар, които се разпродават в града посредством 35 местни български комисионери и 16 комисионерски фирми от България. В Солун са открити над 20 търговски кантори с клонове в Марсилия,МадагаскарЛайпцигТокио и други. Чрез солунското пристанище от България се внасят български индустриални производства, предимно хранителни стоки и текстил – гайтани, пуловери, дрехи, пояси и аби, както и парфюми, алкохол, строителни материали и други. През 1909 година са внесени сукна и шаеци за 2 000 000 лева, както и сапун от Пловдивската фабрика. България е втори по ред, след Италия, вносител на жито и брашно в Солун с 9 525 тона на стоност 1905 000 лева, от които само през 1910 година 3 800 тона жито на стойност 730 000 лева отиват за българската мелница на улица Алатини. През 1910 година е внесен и български фасул на стойност 180 000 лева. Вносът от България общо за 1910 година възлиза на 3 200 000 лева, докато износът за България е около 1 000 000 в памучни изделия, червен пипер, мед, воденични камъни и други[7].

При избухването на Балканската война през 1912 година осемдесет и шест души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]На 26 октомври българската армия достига околностите на Солун от север, а гръцката армия от запад. Турският комендант на града Тахсин паша предава града на гръцката армия, която започва да навлиза в града на 28 октомври. Междувременно, на 27 октомври части на седма рилска дивизия настъпват срещу турските позиции и в същия ден в града влизат българска кавалерийска част и четата на Георги Мончев, както и сръбско отделение начело с майор Цолович[9]. Гръцката армия установя в Солун гръцко мандатно управление, но фактически в града има българо-гръцки кондоминиум, като там се разполагат щабът на генерал Тодоров, както и 14 македонски и 7 артилерийски полк[10].

На 17 юни, ден след началото на Междусъюзническата война, българският гарнизон е атакуван от гръцката войска. Силно пострадват сградите на българските учреждения, църкви и училища. Разграбени са българските гимназии. Българската митрополия е превзета след сражение, а архимандрид Евлогий, секретарят му Христо Батанджиев и дяконът Васил Константинов са откарани на гръцкия кораб Катерини, на който по-късно са убити. Много български чиновници, солунски първенци и част от интелигенцията са заточени на гръцки острови[11].

В Гърция

Солун остава в пределите на Отоманската империя до 1912 г. с името Салоника, след което е преименуван на Тесалоники. След Междусъюзническата война се подписва Букурещкия договор, според който Солун е предаден на Гърция. Десетки хиляди българи са прокудени завинаги от родните си места. Закрита е Солунската българска мъжка гимназия, както идевическата гимназия и други български културни институции. Регистрирани са репрестии от страна на гръцки войници срещу българи, евреи и турци, като се стига до въоръжени сблъсъци с български части[12]. На 5 (18) март 1913 година в Солун е убит гръцкия крал Георгиос I от гръцки анархист.

През Първата Световна война Солун е окупиран от англо-френски войски и се превръща в основна тяхна база във войната им срещу България и нейните съюзници. В града се учредява временно правителство, начело с Елевтериос Венизелос, което е на страната на френско-британските съюзни сили, въпреки желанието за неутралитет на крал Константинос I.

В големия пожар от 1917 година по-голямата част от града е унищожена. Именно поради това масата от еврейското население, загубило имуществото си в пожара, се изселва. Голяма част от тях се отправя за ПалестинаФранция и САЩ. Населението на града бързо нараства след войната от 1922 година между Гърция и Турция и последвалата я малоазийска катастрофа. Гърция губи малоазийското крайбрежие и гр. Измир (Σμύρνη). Хиляди бежанци от тези райони се заселват в Солун, като донасят обичаите и традициите си. Това оказва голямо влияние в по-нататъшното развитие на града. Новият градоустройствен план на Солун е изготвен по нареждане на Ев. Венизелос от архитект Ернесто Ебрар.

По време на германската окупация (1941–1944 година) почти всички останали евреи в града са изпратени в концентрационни лагери и избити.

Забележителности

Раннохристиянски
и византийски
паметници в Солун
Paleochristian and
Byzantine Monuments of
Thessalonika*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

THES Panaghia Chalkeon 5944.JPG

Държава Флаг на Гърция Гърция
Тип Културно
Критерии i, ii, iv
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 40°38′50″ с. ш. 22°57′50″ и. д. (G)
Регистрационна справка
Вписване 1988  (12та Сесия)
Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Една от най-известните забележителности на Солун е Бялата кула (Λευκός Πύργος). Други по-известни са църквата „Свети Димитър“, градската крепостна стена, Галериевата арка, ротондата „Свети Георги“ и други. Градът е добре устроен, с големи площади („Света София“, „Аристотел“) и широки булеварди („Александър Велики“).

Фестивали

  • Фестивал на документалните филми в Солун – Това е водещ европейски фестивал, който се провежда всяка година през месецмарт в Солун. Провежда се от 1999 г. под ръководството на Дмитрий Еипидис. Фестивалът е съпроводен с изложби, концерти, дискусии на кръгли маси, представяне на майсторски класове, партита, публикации и др. През 2010 година се провежда 12-ят фестивал – от 12 до 21 март.
  • Международен филмов фестивал в Солун – Филмов фестивал в Югоизточна Европа, най-старият фестивал на Балканите. Основан е през 1960 като Седмица на гръцкото кино. Едва през 1992 г. става международен. Представя гръцките продукции през годината и творенията на нововъзникващите филмопроизводители от цял свят. Солунски Международен филмов фестивал постоянно се развива, постоянно увеличава международното си поле и представя най-новаторски независими продукции от целия свят и развиващите се дейности на международните специалисти във филмовата индустрия. Той установява тясно сътрудничество с различни местни, национални, регионални и международни институции, филмови, културни, образователни и социални организации, както и с посолства и културни агенции от други страни. От 13 до 22 ноември 2009 година се провежда 50-ят филмов фестивал. Най-престижна е наградата „Златен Александър“, съпроводена в парична премия от 40 000 евро. Втората награда или „Сребърен Александър“ е с парична стойност от 25 000 евро.
  • Фестивал на игрите – масово мероприятие, организирано ежегодно за шеста поредна година (2009) в Солун, ГърцияФестивалътвключва серия от турнири и изложби в престижни спортове като шахбилярдбридждартс, а също и скрабъл, стратегически игри, PC игри и т.н. През 2010 година се провежда между 4 и 18 април.
  • Международен фестивал на фотографията – Началото му се поставя през 1988 г. от фотографа Арис Геогрио. Провежда се отфевруари до средата на април всяка година. Той е място за срещи на гръцките и международните фотографи. През 2006-2010 г. се провежда от Солунския музей на фотографията, който всяка година избира артистичен директор на фестивала.
  • Димитрия – това е 3-месечен фестивал в Солун, който се провежда всяка година от септември до декември. Носи името на Свети Димитър, покровител на града. Изключително популярен е сред местното население. Провежда се от 1966 г. Той включва музикални, театрални, танцови прояви, улични събития и изложби. Организира от Община Солун.

Централна гара Солун.

Министерството на Македония и Тракия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s