Со̀фия (от гръцкото Αγία Σοφία – „Премъдрост Божия“) е столицата и най-големият град в България. След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато гръцкото име София. Тя е 13-ят по големина град в Европейския съюз с население 1,270,284 души (преброяване 2011),[1] което представлява 17.2% от населението на България. Разположена е в централната част на Западна България, в Софийската котловина, заобиколена от планината Витоша на юг, планината Люлин на запад и Стара планина на север. Общата ѝ площ е 492 квадратни километра, а средната ѝ надморска височина e около 550 метра. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и притоците ѝ Перловска и Владайска (Елешница). В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево, има минерални извори. Климатът на София е умереноконтинентален.
Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети,театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. София носи името на късноантичната катедрала на града „Света София“. Това се допълва от всенародната почит към светата мъченица София, майка на трите свети мъченици – Вяра, Надежда и Любов, и тъй като „Божествената премъдрост“, т.е. Христос, е предмет на постоянно преклонение, неподвластно на определен ден от годината, то празникът на светиците – 17 септември, е приет за Ден на София, чества се и 4 януари, когато градът е освободен от турско робство през 1878 г. от руските войски. София е обявена за столица на 3 април 1879 година от Учредителното събрание по предложение на проф. Марин Дринов, като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране.[2]
На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.[3] Девизът на столицата е „Расте, но не старее“.[4]
География [редактиране]
Изглед към Витоша от центъра на града
Борисовата градина.
Местоположение
София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Витоша,Люлин, Лозенска планина). Пет планински прохода водят към града — Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море, и Близкия Изток. Благодарение на стратегическото местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е била голям, оживен град, както и търговски, туристически и културен център. През нея протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си участък тя не е пълноводна. София е известна от древността с многобройните симинерални и термални извори (15 находища с общ дебит на водите 130 л/сек.). През последните 60 години са построени и изкуствениезера и язовири. Отстои на 450 км от Варна, на 170 от Пловдив , на 330 от Русе и 380 от Бургас
Климат
София има умереноконтинентален климат,[5] като температурите могат да варират значително през денонощието. Характерни са и значителни разлики между средните температури през различни години. Зимите в града са на границата между студените сибирски и меките средиземноморски зими, като основните валежи са от сняг и рядко духат студени ветрове. Най-сухите месеци са януари и февруари. Най-студеният месец е януари с температура около -2°C. Най-топлите месеци са юли и август, когато температурите могат да превишат 35°C в най-горещите дни. През лятото падат най-много валежи, като не са рядкост гръмотевичните бури.
Средната годишна температура е 9,9 °C (според нормите от 1961-1990 г., а според нормите от периода 1887-1961г – 10,2°C. Средните годишни валежи са около 572 mm (1961-1990г). Климатът се колебае през различни периоди (например летата през периода 1961-1990 са най-хладните от началото на метеорологичните наблюдения от 1887 година, а сега са значително по-топли). Като правило температурите в столицата са значително по-ниски от тези в останалата част на страната поради голямата надморска височина.
|
Климатични данни за София (1961-1990 г.)
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Административно устройство
Град София е център на София Област, на Област София-град и на Столична община. 16 от 24-те района на Столична община са съставени само от части на града. Други 6 района включват както части от София, така и части от други населени места. Три района на община София (Панчарево, Нови Искър и Банкя), макар и на територията на София-град, и под правомощията наСОС и на кмета на София, са извън териториалния обхват на град София.
На 15 ноември 2009 г. кандидатът на ГЕРБ Йорданка Фандъкова печели кметския стол в София на първи тур[6].
| Райони, съставени само от части на града | Райони, съставени от части на София заедно с други населени места | Карта |
|---|---|---|
| 1. Средец 2. Красно село 3. Възраждане 4. Оборище 5. Сердика 6. Подуяне 7. Слатина 8. Изгрев 9. Лозенец 10. Триадица 11. Красна поляна 12. Илинден 13. Надежда 15. Младост 16. Студентски 19. Люлин |
17. Витоша (Владая, Мърчаево) 20. Връбница (Волуяк, Мрамор) 14. Искър (Бусманци) 22. Кремиковци (Бухово, Желява, Яна, Горни Богров, Долни Богров) 18. Овча купел (Мало Бучино) Специален статут 24. Банкя (Иваняне, Клисура) 21. Нови Искър 23. Панчарево (Панчарево, Бистрица, Кокаляне, Герман, Железница, Лозен, Долни Пасарел, Плана, Казичене и Кривина) |
 |
Екология
Проблем за замърсяването на въздуха на София е нейното разположение в Софийската котловина, която е оградена отстрани с планини и които намаляват възможността за самопочистване на атмосферата. Въздуха в столицата се замърсява предимнно от фини прахови частици и азотните окиси. След спирането на работа на „Кремиковци“, те се генерират основно от автомобилния транспорт, отоплението с твърди и течни горива, замърсените пътни настилки и някои ТЕЦ-ове. Така столичните квартали Дружба, Надежда и Павлово са с най-замърсен въздух, като за първите два освен автомобилния транспорт, важен фактор за мръсния въздух са големите ТЕЦ-ове там.[7]
История
Тракийската Сердика
Останки от крепостта Сердика
София е една от най-древните европейски столици. Нейната история може да се проследи до времето на неолита. Следи от няколко неолитни селища са открити на нейна територия (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), които датират от 5000 г.пр.н.е.
През VII век пр.н.е. на север от топлия минерален извор, близо до река Елешница (днешната Владайска), възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните като Сердика — име, за което се приема, че произлиза от местното тракийско племе серди, което живее в околностите на града. Професор Александър Фол изразява съмнение в реалното съществуване на племе серди, тъй като това име се появява много по-късно, далече след създаването на града, през III век.[източник?] В много антични и средновековни писмени извори и географски карти градът се назовава и Сардика, но и нерядко областта се нарича Сардика, а градът Сердика. За кратък период от време през IV век пр.н.е. градът е управляван отФилип II и след това от неговия син Александър Македонски, за който е известено, че покорителят на света в продължение на една седмица с 12 войници се е опитвал да покори Черни връх и не е успял. Първото достигноло до нас споменаване на Сердика е направено от Птолемей през 100 г.
Римски период
-
Основна статия: Сердика (крепост)
Антична Сердика – Ротондата „Св. Георги“ и останки от резиденцията на император Константин I Велики от IV век.
Градът пада под римско владичество през 29 година. По време на император Марк Улпий Траян (98-117) Сердика, която лежи на римския път Виа Милитарис процъфтява като значимо селище в провинция Тракия. Въздигнат от него след 106 г. в ранг на „муниципия“ (municipium) той получава самоупрвление и става център на административен район. Преименуван e на Улпия Сердика (родовото име на Траян). В епохата на принципата (2–3 век) градът е столица на провинция Вътрешна Тракия. Градът се разраства, при Марк Аврелий /161 – 180 г./ и имп. Комод /176 – 192 г./, между 176 и 180 г. укрепен е с внушителна крепостна стена, наблюдателни кули, във 2 в. е каптиран и горещия минерален извор и са издигнати градските терми, при Диоклециан е построен Сердикийския амфитеатър с елипсовидна арена с размери 60/42 м., издигнати са административни и други представителни сгради. От втората половина на ІІІ в. значението на града в рязко нараства. Макар че от 239 до 269 г. градът не е подминат от нашествията на готите в271 г. той e предпочетен пред Ниш и става столица на обширната римска провинция Дакия Аврелиана, образувана в Горна Мизия от императорАврелиан. При административната реформа в 285 г. Диоклециан Сердика се превръща в столица на новосъздадената провинция Средиземна (Вътрешна) Дакия. При разделянето на диоцез Мизия на две, тя става столица и на северния диоцез – Дакия включващ провинциите Вътрешна (Средиземна) Дакия, Крайбрежна Дакия, Дардания, Горна Мизия, Превалитания. Между 275-299 г. е построен покритият амфитеатър на градския и областния съвет – Булевтериона.
В официални надписи на старогръцки език, поставяни от градските власти, градът е наричан Σερδών πόλις („град на сердите“),[8] което съответства на латинските надписи civitas Serdensium[9]. Според археоложката Димитрина Митова-Джонова Сардон (Сердон) е неидентифицирано селище някъде в тракийските земи.[източник?]
В София, тогавашна Сердика, в 250 година е родена[източник?] Света Елена императрицата майка на император Константин Велики, открила, съгласно християнската традиция, светият кръсти Гроба Господен в Йерусалим.
Тук на 9 септември 214 г. е роден мизиеца Император Аврелиан, един от забележителните Римски императори. Той изгражда новите „Аврелианови“ крепостни стени на Рим и само за 5 години възвръща в старите ѝ граници разпадналата се в средата на III век Римска империя и я въстановява като държава. За тези му успехи Римският Сенат тържественому присъжда титлата „Възстановител на света“ (Restitutor Orbis). Императора разширява Сердика с нова крепостна стена в северна посока.
Тук около 250 година е роден император Галерий. Императорът тракиец дълго резидира в София и управлява империята от тук. Вероятно при него започва изграждането на дворцовия комплекс между ротондата Св. Георги и днешната църква Св. Неделя[източник?], завършен в пълния си блясък от император Константин Велики. Ротондата архитектурно е като близнак на построената от императора такава в Солун добила по-късно същото име. В 311 г. той издава в София прочутия Сердикийски едикт, дал права на християнството като легална религия вРимската империя, повратен исторически момент, прекратил гоненията срещу християните и сложил началото на официалното християнизиране на Европа. Галерий завършва земния си път в Сердика и е погребан в града. Под входа на базиликата Света София са открити останки от голяма гробница, не може да се изключи това да е станало в нея или в забележителния мавзолей с няколко каменни саркофага недалеч от късноантичния комплекс от две базилики в кв. Лозенец.
След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 – 337 г.) Сердика става седалище на епископ, бидейки едно от първите селища, където християнството в признато за официална религия. В София в 343 г. от Западния Римски император Констанс и Източният император Констанций II e свикан изключително важният с решенията си и до днес Сердикийски събор. Той започва като втори Вселенски събор на християнството. На него заседават 341 от най-почитаните (практически всички) епископи на християнската църква, сред които свети Атанасий Велики, св. Осий от Кордоба и известния Сердикиски епископ Протоген. Осъдена е ереста на Арианството установени са правила за вътрешно църковно устройство и отношенията със свeтската власт. Пътувайки към събора свети Атанасий основава първият манастир в Европа – Златноливаденския манастир до днешното чирпанско село Златна Ливада, който и в момента е действащ.
Сердика е любимият град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерява да премести столицата си от Рим тук. Антични автори твърдят, че той често казва: „Сердика е моят Рим“[10]. Императорът обича да резидира в Сердика, където са издадени много от неговите укази, запазени в Corpus Iuris Civilis, дълги месеци живее и управляваРимската мперия от своя дворец тук, наречен условно от учените „градска резиденция“. В 4 век той заема цял квартал на града, известен като „Константинов квартал“, разположен най-общо между днешните улици „Калоян“, „Позитано“, „Леге“ и южно от Президентството. По-късно в 13 век това, което е оцеляло от комплекса, е превърнато в дворец на българския Севастократор Калоян.[11] [12][13] Тук е била градската резиденция на севастократора, а извънградската е била при известната Боянска църква.
През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като голям и прочут. През 343 г. в Сердика заседават 318 епископи от цялата империя на Сердикийския събор с вселенско значение, защото утвърждава православния символ на вярата и православното учение за Света Троица.
През 5–6 век по времето на така нареченото велико преселение на народите градът преживява нашествия от хуни (в 343-347 г. превземат Сердика), готи (в 376-382 г. града е превзет от вестготите), авари и славяни (в 617 г. славяно-аварска войска превзема града) и други, тъй наречени варварски племена. Император Юстиниан Велики (527-565), полага забележими грижи за Сердика, тя е укрепена с нови стени и се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила по време на Европейското просвещение литературна известност като Византия (Византийската империя), само в църковно отношение е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Юстиниана Прима, чийто правоприемник е Охридската архиепископия, но в Сердика е построена запазената понастоящем внушителна базилика Света София , дала по-късно името си на града.
Средновековен Средец
В началото на ІХ век, на 9-ти април 809 г. – Великден хан Крум присъединява Сердика. Градът влиза в пределите на Българската държава[14] и се утвърждава българското му име Средец, и веднага става център на един от най-важните, комитати (големи административи области) на България. След първото превземане на Преслав и Дръстър от Йоан Цимисхий в 971 г. Средец става фактическа столица на България, Средец е седалище на Българския Патриарх и управляващите страната комитопулите – синовете на комит Никола управител на Средечката област. През войните на комитопулите, византийският император Василий ІІ Българоубиец на три пъти прави опити да превземе града между 986 и 1016 г. и три пъти е отблъснат. Особено тежко е поражението което му нанася цар Самуил на 17 август 986 г. при Траянови врата, когато императорът успява да се спаси с бягство, изоставяйки войската и съкровищата. Едва през 1018 година, след смъртта на Иван Владислав, останали без силен цар, войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на византийския император.
В ромейските документи от този период градът започва да бъде наричан Триадица[източник?], възможно в памет на тържеството на православното учение за Св. Троица (на гръцки Агиа Триада) на Сердикийския събор. В 1040 г. градът е освободен от Петър Делян и защитаван от Ботко войвода. През 1183 г. съюзените войски на сърби и маджари превземат Средец. Градът е опустошен и при преминаването на три кръстоносни похода през 1096, 1147 и 1189 година.
Отбранителна кула от крепостта „Урвич“
След възобновяването на българското царство през 1185 г. в 1193 г. при Иван Асен I българската власт е въстановена, а епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит. От 12-ти до 14-ти век в Средец процъфтяват занаятите и търговията. София е резиденция на севастократор Александър, а след него и на севастократор Калоян, вторите хора по сан след царя. Така тя става вторият по значимост град в Царството след столицата. Към 13 век се формира Софийската (Мала) Света гора значим център на православието от множество манастири около града.
По името на най-големият си храм – раннохристиянската базилика „Св. София“ (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм извън крепостната стена от XIV век градът започва да се споменава като (Св.) София (на гръцки (Божия) мъдрост) в официални документи на Второто българско царство, като Витошката грамота на цар Иван Шишман, в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г. и в други текстове, но областта и жителите продължават да се наричат и Средечки[15].
По време на последните продължителни битки за Средец, особено много нараства ролята на средновековната крепост Урвич, една от най-силните крепости на цар Иван Шишман. В нея братът на Иван Шишман – Иван Асен V, наричан от местното население цар Ясен, среща се още и като бан Янко е водил последните си битки. Той е прокарал и на негово име е кръстен панорамния път в подножието на Витоша чрез който Урвич установявал постоянна връзка с по-малките витошки укрепления при Бистрица и Бояна. Разположен на труднодотъпно място в теснините река Искър, в пресечната точка на планините Лозенска, Плана и Витоша, Урвич устоял дълго време на обсадите. Някъде около 1371 година, в околностите на Средец, вероятно на Чамурлийското поле се е водила тежка битка между войските на цар Ясен и османските нашественици, при която царят е убит, но турците отстъпват към Траянови врата и Пловдив. София пада няколко години по-късно.[16]
Османско владичество
Църквата „Св. София“
При София в 1349 г., 1355 г. и 1382-88 г. се води стратегичската битка срещу турците, тук българите дават най-ожесточен отпор на нашественика. Турските хронисти споменават цар Асен и бан Янука това може да са княз Иван Асен IV, както смята Й. Андреев, или Иван Асен V, братята на Иван Шишман. Фолклора пее за цар Ясен, Михаил Василич, Шишманович Яне и за самия Иван Шишман. Турското нашествие и двата пъти е отблъснато, но на невероятно висока цена убити са първо единия, а после и другия български престолонаследник. Второто поражение на турците явно е тежко, зaщото те се решават да атакуват отново едва след близо 30 години в 1382 г. С помощта на цар Иван Шишман войските им пак са отблъснати от средечани, но след предателство и с измама града е превзет от Лала Шахин, умрял скоро след това, ала победата е несигурна – турците успяват да влезат в София, но околните яки крепости – Урвич, Бояна, Бистрица и др. остават в български ръце и битките продължават до 1388 г. когато в бой с турците загива трети престолонаследник Иван Асен V. С това сякаш са пречупени съпротивителните сили на България и към 1422 г. когато цар Константин II Асен умира в Белград тя е окончателно покорена. Все пак са известни имената на войводата Радич управлявал в 1413-1454 воеводството София, на войводатаРадивой обновил и изписал в 1493 г. Кремиковския манастир, на софийския болярин Радослав Мавър обновил и изписал Драгалевския манастир в 1476 г., а Владислав Граматик в 1469 г. при пренасянето на мощите на свети Иван Рилски съобщава, че са посрешнати в София от богатия и влиятелен благородник „ктитор Георги“. Скоро след завоеванието София става столица на цялата европейската част на османската империята – бейлербейство Румелия. Утвърждава се и сред турската администрация християнското име на града – София. По големите и хубави черкви са превърнати в джамии, но в ХVв. в града оцеляват и действат около 12 храма, като съборна черква е „Св. Марина”. През 1599 година за кратко време столицата е в ръцете на български хайдути. В края ня ХVІв. Бейлербейството е преобразувано в Румелийски еялет, най-голямата административна единица в империята, обхващаша почти целия Балкански полуостров и София е негова столица до 1836 г. когато такава става Битола. Във втората половина на 15 и в 16век в София и околните селища и манастири от Софийската света гора се развивива едно от най-значимите книжовно-просветни български средища след падането на България под турско робство – Софийската книжовна школа. В тъмната епоха на робството София дава 9 християнски светци приели мъченичество защитавайки българската си вяра. Първи просиява Св. мъченик Георги Стари Софийский Българский в 1437 г., след него просиява Св. мъченик Георги Нови Софийски Кратовскии и Български изгорен от турците на 11 февруари 1515, трети просиява Св. преподобни Софроний Софийски и Български в 1515 г., четвърти Св. мъченик Георги Най-нови Софийски на 26 май 1530, пети Св. великомъченик Николай Нови Софийски – 17 май 1555 година, шести Св. свещеномъченик Терапонтий Софийски – 1555 г., седми Св. преподобни Пимен Зографски, осми Св. мъченик Константин Софийски – 1737 г. Bъстанието на архиереите в Софийско и Самоковско избухва в 1737 г., при подавянето му в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително Самоковския митрополит Св. мъченик Симеон Самоковски и Софийски обесен в София от турците на 21 август 1773 г. зад църквата Света София той е деветият софийски светец. В края на 18 век градът започва да запада със западането на самата Турция, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София, в резултат на което изостава в развитието си. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., чумата от 1857 г. и две земетресения съответно през 1818 и 1858 г. От внушителния брой от около 70 000 жители в края на 18в. в следващите десетилетия населението намалява на около 10-15 000. Въпреки това София остава един от най-големите български градове, като към 1870 г. населението му е 19,000 души. Възрожденска София кипи в бурен обществен и патриотичен живот. Тук има консули на Франция, Италия и Австроунгария. В 1864 г. града е център на софийския санджак в новосъздаденият Дунавски вилает, който замества Румелийския такъв, а в 1876 г. града става столица на Софийския вилает, който обхваща цяла централна Западна България от Копривщица до Ниш и от Горна Джумая до Пирот с Орхание, Враня, Самоков, Прокупле и другите обширни територии населени с българи в Поморавието.
Българите в София в ХІХ век имат своя община, 7 църкви и 2 светски училища – взаимно (основано в 1825 г.) и класно, а килийни при църквите и манастирите има още от времето наСофийската книжовна школа, в 1867 г. е основано читалище „Цвят“, българското женско дружество „Майка“ е от 1869 г., в 1874 г. е създадена ученическата дружина „Напредък“, борбата срещу гръцкото духовенство започва още в 1818 г.[17] Тук Баба Неделя основава първото девическо учиище в българските земи. От 1859 г. започват празненствата в чест на славянските първоучители св. Кирил и Методий. На 15. 10. 1872 г. в храма „Св. Стефан”, в Цариград, Българският екзарх Антим I хиротонисва Първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий, в 1877 г. владиката е подгонен, че е укрива Ботеви четници и изпраща сведения за турските зверства през Априлското въстание, но след кратък престой в Цариград се връща и участва в организирането на Кресненско-Разложкото въстание, той е депутат в Учредителното събрание във Велико Търново в 1879 г., член кореспондент на БАН, богатата си лична библиотека и 70 000 лв. завещава на Българската гимназия в Солун и на Св. Синод на БПЦ за издателска и просветна дейност. B 1870 г. Васил Левски основава революционени комитети, не само в града, но и в околните села. На софийския революционен комитет Апостола възлага стратегическата задача да бъде ръководен център за Югозападна България и Македония. Видни софийски възрожденци са Димитър Трайкович – член на Софийския Рев. К., Иван Денкоглу, Сава Филаретов, Йорданка Филаретова, Захари Икономович – Круша, революционера книжар Никола Вардев, йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански) – член на Софийския Рев. К. и игумен на драгалевския манастир, където Левски често отсяда и прави заседания на комитета, Никола Стефанов Крушкин – Чолака, съратник на Левски, член на Софийския Рев. К., обесен от турците, Георги Абаджията – книжар, куриер на Софийския Рев. К. обесен от турците заедно с Чолака, Киро Геошев (Киро Кафеджи), съратник и ятак на Левски, обесен от турците, хаджи Стоян Книжар обесен от турците, Христо Ковачев член на Софийския Рев. К. заточен в Диарбекир, участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев са обесени от турците на Лъвов мост и т.н. Българите активно съдействат с разузнавателни сведения и водачи на руските войски в Освободителната война. Палача на Стара Загора – Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) подготвя грозно отмъщение, той дадва заповед града да бъде изгорен, при което разправата с християнското население е неминуема. Само категоричната намеса на консулите Леандър Ле Ге и Вито Позитано, a по непотвърдени данни и застъпничеството на софийскя равин Габриел Меркадо Алмоснино спасяват града. Австроунгарският консул Йозеф Валхард също подкрепя действията в защита на града. Това спасение обаче не се отнася за обикновените българи над които започват екзекуции. Русите и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки на които са екзекутирани българи до поседният момент преди навлизането на освободителните войски [18].
С името София градът е наричан и в документите на Османската империя. В документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 година жителите на града се наричат „средечани“, а българската община „Средецка“. След 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Надделява обаче становището на руската администрация и новата столица на България започва да се нарича официално София.
След Освобождението
Йозеф Обербауер — Златарската чаршия в София от края на 19 век.
Първият общински печат на Средец след Освобождението.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 година София е освободена на 4 януари 1878 година (23 декември 1877 година стар стил) от руски части под командването на генерал Йосиф Гурко. През февруари 1878 година в разгара на военните действия временно населението на града намалява почти наполовина и по данни на общината е 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани.[19].
На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април(22 март 1879 стар стил) година по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица наКняжество България (4 април е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.
Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Започва концентрацията на капитали и развитието на промишлеността. Започва изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост. В повечето случаи това са все още малки фабрики и работилници. Към края на века на река Искър над Панчерево е построена първата водноелектрическа централа, което осигурява електроенергия за града. В 1893 година е построена жп линията София-Перник. Следва жп линия до Пловдив, Варна и много други участъци на България.
На Разпети петък, април 1925 година в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“, най-тежкият терористичен акт в историята на България и Европа. Убити са 170 души и са ранени 500.
По време на Втората световна война, въпреки че България не участва в бойни действия, Англо-американските въздушни сили извършват жестокиБомбардировки на София. Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХІ век Свети Спас (силно разрушена в 1944 г.), Градската библиотека(напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е купола на храма вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12,657 сгради.
- София след Освобождението
-
Старата католическа катедрала Св. Йосиф разрушена от англо-американските бомардировки в 1944 г.
-
Булевард Витоша в София, 1934 година.
-
Софийският университет1935 година.
-
Катедралата „Св.Неделя“след атентата, април 1925 година.
1945-1990
През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.н. План „Нейков“ [20]. След спорен референдум (България е окупирана от съветски войски) през 1946 година България е провъзгласена за народна република и се установява отечествено-фронтовска власт, което значително променя облика на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради централизацията и колективизацията. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката промишленост и индустриализацията, като продължава градоустройството и жилищното строителство. През 1958 година е построен Кремиковци. Разширява се и се обновява пътната мрежа и градския транспорт. Все пак през 1970-те години архитектите успяват да се преборят с плановете дотогава да се разчисти градския център за социалистическо строителство, като се разрушат старите сгради (виж Комплекс Ларго)[20]. Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни Хали, Женския пазар, Лъвов мост, по „Пиротска“ и „Екзарх Йосиф“[20].
През втората половина на 20 век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни – Биримирци и Обрадовци през 1955 година, Княжево през 1958 година, Бояна, Враждебна, Връбница, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Илиянци, Малашевци, Обеля, Орландовци, Симеоново и Слатина през 1961 година, Суходол, Требич иФилиповци през 1971 година, Ботунец, Горубляне, Кремиковци, Сеславци и Челопечене през 1978 година.[21]
- Архитектура и сгради, построени през периода 1945-1989
-
Комплекс „Ларго“
-
Пл. Света Неделя
.JPG)
След 1990
След падането на режима на Тодор Живков през 1989 година, следва нов подем в строителството. Построени са много нови модерни сгради, много от тях с участието на чужди инвестиции.Капитал Форт бизнес център ще бъде първият небостъргач в България със своите 126 m и 36 етажа.
- Модерни сгради в София
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
Население
| Година | Брой на населението |
|---|---|
| 1870 | 19 000[3] |
| 1880 | 20 501 |
| 1887 | 30 456 |
| 1892 | 46 628 |
| 1900 | 67 953 |
| 1905 | 82 621 |
| 1910 | 102 812 |
| 1920 | 154 025 |
| 1926 | 213 002 |
| 1934 | 287 095 |
| 1939 | 401 000 |
| 1946 | 530 168 |
| 1956 | 725 838 |
| 1965 | 894 604 |
| 1975 | 1 066 299 |
| 1985 | 1 201 719 |
| 1992 | 1 190 126 |
| 2001 | 1 170 842 |
| 2011 | 1 359 520[1] |
София е най-големият град на територията на България. През 1870 г. има около 19 000 жители, докато най-големият град по това време е Стара Загора, която преди опожаряването (1877 г.) e наброявала 25 480 жители. След освобождението на Източна Румелия градът с най-голямо население е Пловдив – 33 032 души, след него се подреждат Русе — 26 163 души, Варна — 24 555, Шумен — 23 093 души, София — 20 501 души, Сливен — 20 000 и Стара Загора с 15 500 души население. По това време етнически София е разделена както следва, 56% са българи, 30% евреи, 7% турци и 6% роми.[22] През 1880 г. Константин Иречек отбелязва, че в София има 20 махали с около 5 хиляди къщи. Няколко години след Освобождението градът започва постепенно да нараства с преселници от всички краища на България, но основно от Радомирско, Трънско, Брезнишко, Самоковско, Орханийско и Царибродско. През периода от 1900 до 1946 година населението на града претърпява най-голямото си увеличение – от около 68 000 души до над половин милион души.
Днес населението на област София по официални данни е 1 359 520 жители (2011 г.). По данни от преброяването през 2001 г. в област София живеят 1 177 577 души, от които 559 229 са мъже (47,5%), а 618 348 са жени (52,5%), или на 1000 мъже се падат 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, като мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е Люлин със 120 117 жители, следван от Младост със 110 877 жители, Подуяне със 75 312 жители и Красно село със 72 773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години.[23]
Гъстотата на населението в края на 2000 г. е 909,1 души на км². По данни на някои печатни издания реалният брой на населението, което пребивава в столицата, е над 2 милиона души.[24] Според изказвания на официални лица, всяка година от провинцията в София трайно се заселват между 25 000 и 45 000 души[25]. Това предизвиква множество проблеми за града – пренаселеност, увеличаване на броя на автомобилите, улични задръствания, замърсяване на въздуха, жилищна криза, липса на места за паркиране и други.
Раждаемостта на 1000 души е 7.9, като до 2001 г. тя е в непрекъснат спад. Смъртността е 12.2 на 1000 и продължава да расте. Въз основа на тези данни годишният спад в броя на населението би бил 4.3 промила или 0.43%. Всъщност поради притока на хора от провинцията населението на София се увеличава. Детската смъртност е 11 бебета на 1000 живородени. През 1980 г. тя е била 18.9 на 1000. От 2001 г. раждаемостта в София непрекъснато нараства, достигайки 13 промила. Само за 10 години броят на родените деца се удвоява. Това създава проблем с детските градини, чийто брой е намалял наполовина при дълготрайния спад на раждаемостта след 1989 г.
Според преброяването от 2011 г., населението на София се състои от следните етнически групи: 1 136 000 българи (96%); 18 300 роми (1,5%); 6 500 турци (0,6%).[26] Около 17 000 души са посочили друга етническа група или не са се самоопределили. Не се забелязва разлика в процентите на тези три основни етнически групи в столицата в сравнение с преброяването от 2001 г.; като бройка, единствената основна разлика се намира сред българското население, което се е повишило с 12 000 души.[27] В преброяването от 2001 г. са посочени също и няколко по-малобройни общности в София, включително – 3 100 руснаци, 1 700 арменци, 1 200 гърци.
Политика
Всеки район има свой кмет, който се избира пряко и решава въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др.
Столичната община се управлява от общински съвет, избиран на всеки 4 години. Стефан Софиянски, е кмет на София от 19 ноември 1995. Той получава своя трети мандат на местните избори през 2003 г. На парламентарните избори през 2005 г. е избран за народен представител. На проведените частични кметски избори през месец октомври и след балотаж на 5 ноември2005 г. за кмет на София е избран Бойко Борисов. В редовните избори за местна власт през октомври 2007 г. Бойко Борисов печели на първи тур четиригодишен мандат за кмет на София (от ГЕРБ).
Ред на административните правомощия в София
- Областният управител на Област София (наричана също Област София-град), чиято територия съвпада с тази на Столична община, се назначава пряко от Министерския съвет (а зам. областните управители – от министър-председателя); Областният управител има право на да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.[28]
- Столичният общински съвет (СОС) има правомощия над цялата Столична община, основна част от която е град София; общинските съветници се избират от жителите на общината по време на местни избори; СОС определя бюджетите на Столична община и на отделните софийски райони.
- Кметът на Столична община (вижте Кмет на София) има правомощия над цялата община; той е кмет не само на град София, а и на общо тридесет и осемте населени места в нейните граници; кметът на София се избира от жителите на Столична община по време на местни избори.
- Столична община се разделя на 24 района, 22 от които включват части от града. Кметът на даден софийски район има правомощия над територията на своя район, включително надселата и градовете намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от живущите във въпросния район по време на местни избори. Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район.[29]
Някои уточнения и забележки [редактиране]
- От чисто териториална гледна точка, между Община София и Област София-град няма разлика; „София-град“ е синоним за територията, покривана от тези две административни единици. „София-област“ (т.е. Софийска област) не е „Област София“ (т.е. София-град). София-област често (погрешно) се нарича „София-окръг“.[30] Същевременно град София е само един от четирите града (и 34 села), намиращи се на територията на София-град. От чисто териториална гледна точка, град София покрива под 20% от общата територия на София-град.
- Три населени места в София-град на пръв поглед си нямат собствени кметове, а именно: гр. Нови Искър, гр. Банкя и с. Панчарево. Това е, защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко кмет и на съответното населено място. Гр. Бухово е единственият град в Община София, чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район Кремиковци е софийският кв. Кремиковци)
- Десет квартала и един жилищен комплекс в София имат допълнителна администрация [31] – подобна, но без всичките правомощия, на селските. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от центъра на гр. София (напр. кв. Илиянци); обаче не всички подобно отдалечени квартали имат такава администрация (напр. кв. Бенковски). Такива отдалечени квартали (които много хора погрешно наричат „села“), като напр. кв. Челопечене, всъщност нямат кметове, те имат т.нар. главен специалист. Вместо кмет, с. Плана има т.нар. кметски наместник.
Побратимени градове
| Град | Държава |
|---|---|
 Алжир Атина Ереван Берлин Братислава.svg){kind=small} Брюксел Будапеща Варшава Киев Лондон Питсбърг Прага Санкт Петербург Тел Авив Хелзинки Мадрид Анкара БурсаДоговор за приятелство и сътрудничество: Берлин Виена Париж Страсбург |
Алжир Гърция Армения Германия Словакия Белгия Унгария Полша Украйна Англия САЩ Чехия Русия Израел Финландия Испания Турция Турция |
Икономика и обществени институции
Между двете световни войни основните придобивки на промишлеността в София са мелници, текстилни, каучукови и цигарени фабрики. Преди бомбардировките от 1944 година около 37 % от промишлеността на страната е концентрирана в столицата. В този период започва и развитието на науката и образованието – строеж на редица висши учебни заведения, научноизследователски институти, болници, комбинати, заводи и фабрики.
Днес София е най-голямият промишлен център на България като преимущество се дава на развитието на тежката промишленост. На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната металургия, 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от кожухарската и обувнатапромишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите строителство, търговия и транспорт, свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и услугите. В София оперират иСофийската стокова борса и Българската фондова борса.
Сградите на Народното събрание и БАН
Като следствие от централизираната планова икономика около 50% от БВП на България се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е най-висока за страната – около 530 лв., но според данни от статистическите проучвания, като се вземе предвид и сивият сектор и укриването на доходи, заплатата е около 680 лв., а средно за страната – 553 лв.
В София са съсредоточени всички органи на държавната власт — законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на Народното събрание, Президентството, Министерски съвет и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт — Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук са и други национални институции (Конституционен съд, Национален статистически институт, Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.).
Площадът между Президентството и Министерския съвет
В София са седалищата на Българската народна банка, на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират Светият синод на Българската православна църква, Главното мюфтийство на мюсюлманите в България, Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др.
Във връзка с процеса на интеграция на България към Европейския съюз, редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България.
Наука и образование
В София се намират множество основни и средни училища — както обществени, така и частни. Сред едни от най-известните и престижните са:
- Националната гимназия за древни езици и култури,
- Американският колеж (основан 1860)
- Националната природо-математическа гимназия
- Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“
- Английска гимназия
- Френска гимназия
- Немска гимназия
- Испанска гимназия
- НУКК с лицей за изучаване на италиански език
- Руско училище
- НУИИ „Илия Петров“ (Национална художествена гимназия „Илия Петров“)
Тук се намират и множество висши учебни заведения:
- Софийският университет „Св. Климент Охридски“,
- Химикотехнологичен и металургичен университет,
- Университетът за национално и световно стопанство,
- Университет по библиотекознание и информационни технологии – УНИБИТ,
- Нов български университет – НБУ,
- Медицински университет,
- Технически университет – София,
- Лесотехнически университет – София,
- Университет по архитектура,строителство и геодезия,
- Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“,
- Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“,
- Национална художествена академия.
и други.
В София се намира и Българската академия на науките, както и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“
Спортна база и популярни спортове
В град София са съсредоточени много спортни дейности с голям брой спортни клубове. Най-популярни от тях са футболните клубове Левски, ЦСКА, Локомотив и Славия. Въпреки чефутболът е най-популярният спорт, баскетболът и волейболът също имат дългогодишни традиции. България няма силни местни волейболни клубове, но националният отбор по волейбол е сред световния елит.
Други популярни спортове са тенис, бокс, спортна стрелба и борба.
София се кандидатира за Зимните олимпийски игри през 1992 и 1994 година, но остава на 2-ро и 3-то място съответно. Тя обаче е домакин на две летни универсиади – през 1961 и 1977 година, както и на две зимни – през 1983 и 1989 година.
София разполага с много спортни съоръжения, които дават възможност за развиване и практикуване на различни видове спорт:
- Стадиони: „Васил Левски“, „Локомотив“, „Българска армия“, „Георги Аспарухов“, „Славия“, „Академик“ и „Септември“
- Спортни зали: „Христо Ботев“, „Триадица“, „Универсиада“, „Фестивална“, Зимен дворец на спорта, „Арена София“
- Плувни комплекси: плувен басейн „Диана“, плувен басейн „Мария Луиза“, плувен басейн „Мадара“, плувен басейн „Спартак“, плувен басейн „Червено знаме“, плувен басейн „БСФС“,
- Гребни бази: Национална гребна база „Средец“
- Бази за конни спортове: конна база „Хан Аспарух“
- Ледени пързалки – Зимен дворец на спорта и зимен стадион Славия
- Колодрум[33]
Транспорт
Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт с изключение на водния.
Железопътен транспорт
Влак на БДЖ
София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари (Централна, Смирненски, София-Север, Илиянци, Подуене, Искър, Захарна фабрика, Горна Баня и спирка Надежда) със съответните локомотивни и вагонни депа. За периода м. януари – м. юли 2004 г. броят на пътниците, обслужени на Централна гара, е 2 323 844, което представлява 11.8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната. София е и седалище на Български държавни железници. Намиращата се в непосредствена близост Централна автогара София позволява на пътниците да бъдат обслужвани едновременно за страната и чужбина от 47 и 60 автобуса съответно.
Автомобилен транспорт
Централна автогара София
Автомобилният транспорт има перспективи за развитие поради факта, че в София се пресичат три транс-европейски транспортни коридора — номера 4, 8 и 10. Основните входно-изходни артерии са в направленията югоизток (автомагистрала Тракия), изток-североизток (автомагистрала Хемус и Задбалканските котловини), югозапад (направление Перник–Благоевград–Кулата), и северозапад (направление Сливница–Калотина). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта. През периода 2000 – 2008 г. задръстването се влошава поради нарастване броя автомобили в столицата, изпреварващо нарастването на паркоместата чрез употреба на части от някои булеварди и площад „Батенберг“, и поради слабата употреба на подземни или многоетажни паркинги.
Въздушен транспорт
Летище София откритият през 2006 г. Терминал 2
Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, летище София, и с центъра за ръководство на въздушното движение. Започва да функционира през 1940-те, на много пъти е разширявано и доизграждано и пистите удължавани. Трафикът започва да расте бързо през следващите години след откриването. Това налага многократно увеличаване на капацитетните способности. Започва строеж на отделен терминал за вътрешните полети до Варна, Бургас, Русе, Горна Оряховица, Търговище, Видин и Силистра, а след това и на нова сграда за пристигащите пътници по международни линии. Пистата е ремонтирана няколко пъти, инсталирани са съвременни аеронавигационни съоръжения, за да е в унисон с новите изисквания на модерната реактивна гражданска авиация. През 1990-те старото летище вече не може да поеме увеличения трафик. През 2001 година започва модернизация и строеж на втори терминал. През 2008 година са обслужени общо 3 230 696 пътници, което представлява ръст от 17.6% спрямо 2007 г.[34]
Градски транспорт
В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинският Център за градска мобилност. Към 2008 г. системата включва 97 автобусни, 16 трамвайни и 9 тролейбуснилинии. Изцяло функционира първи метродиаметър на Софийското метро – от Обеля до Младост-1, но през 2012 се очаква да започне да функционира Метродиаметър 2.
Софийско метро
Метростанция „Мусагеница“
Софийското метро е първото и единствено засега метро в България. Влиза в експлоатация на 28 януари 1998 г. Поради тежката финансова криза през 1980-те и 1990-те неговият строеж е отлаган многократно. Неговото строителство е финансирано както от общинския, така и от националния бюджет, а също така и от европейски фондове.
Към 8 септември 2009 метрото има 14 на брой метростанции с обща дължина 17.9 км. През 2012 година се очаква да бъде открита линия 2 на метрото, която да свързва кварталите Обеля, Надежда и Триъгълника с Централна гара, пл. „Света Неделя“, НДК и Лозенец, както и продължение на линия 1 към Аерогара София.
Трамваи
.jpg)
Трамвай в София
Трамваите започват да се движат в София от 1 януари 1901 година. По това време има само 6 маршрута с дължина 23 km.[35] Днес общата дължина на трасето е 308 km. Съществуват 18 линии с общ брой на станциите 165. До отркиването на първата нормалнорелсова линия през 1987 година всички трамвайни линии в столицата са теснопътни с междурелсие 1009 мм.
Тролейбуси
Тролейбусният транспорт в София започва да се развива след автобусния и трамвайния. Тролейбуси в София се движат от 14 февруари 1941г.[36] Към средата на 2009 г. общата дължина на трасетата е 193 km, а броят на линиите е 9. Пътниците се превозват от 102 тролейбуса.
Автобуси
Автобусите се движат в София от 20 април 1935 година. Общата дължина на трасето е 2380 km с 94 линии. Във връзка с процеса на интеграция на България към Европейския съюз, редица правителствени и неправителствени организации започвата работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България.
Маршрутни таксита
Транспортната система в града се допълва от 49 маршрутни линии (маршрутни таксита, „маршрутки“), както и над 15 хиляди таксита.
Култура, изкуство, архитектура и туристически атракции
Храмове
В софийска епархия действат към 200 православни храма и параклиса, над 40 манастира, съградени от ІVв. до днес. Забележителна е Софийската синагога една от най-големите и изящните в цяла Европа. Значим паметник и действащ молитвен дом е и Софийската джамия, известната като Баня баши, съчетаваща и хамам (баня) от топлия минерален извор в центъра на града, построената от най-видният османски архитект Синан в 1566 г. В града има новоизградена католичаска катедрала Свети Йосиф, протестанстки храмове, има неголяма и се изгражда внушителна армено-грегориянска черква. Най-забележителните православни църкви са:
| Църква | Описание | Снимка |
|---|---|---|
| Църквата „Свети Георги“ началото на ІVв. | Църквата, наречена на „Георги Победоносец“, се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Смятана е за най-старата запазена сграда в града, построена по времето, когато император Константин Велики се е помещавал в София. | |
| Църквата „Света София“ ІVв. | Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През 2 век на това мястото е имало римски театър, през следващите векове са били издигани последователно няколко храма. Тя представлява кръстокуполнабазилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида. |  |
| Боянска църква Хв. | Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Построена е като придворен параклис на местния феодален владетел. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г. |  |
| Църквата „Свети Седмочисленици“1528 г. | „Свети Седмочисленици“ е българска православна църква в столицата София, разположена в градинката между улиците „Цар Иван Шишман“, „Граф Игнатиев“, „6 септември“ и „Генерал Паренсов“. При разкопки през 1901 година са открити останки от стар християнски храм от V-VI век и още по-старо светилище наАсклепий. Между 1901 и 1903 година сградата е преустроена в църква, която е осветена на 27 юли 1903г. |  |
| Храм-паметник Свети Александър Невски 1912 г. | Катедралата „Свети Александър Невски“ е със златни куполи и е построена в началото на 20-ти век в памет на 200 000 руски, украински, беларуски и български войници, които загиват в Руско-турската война. Тя е една от най-големите източно православни църкви в света. Висока е 45 m като самата камбана е на височина 50.52 m. |  |
| Църквата „Света Параскева“ 1830 г. | „Света Параскева“ е православен храм, намиращ се на улица „Георги Раковски“ № 58. Храмът е наименуван на българската светица Петка Българска, наричана още Параскева. Църквата е третата по големина в столицата. Построена е през 1930 г., но довършителни работи продължават до 1940 г. |  |
| Църквата „Света Неделя“ 1863 г. | Църквата „Света Неделя“ е средновековна църква, която претърпява няколко разрушения през годините и след това е реконструирана. Най-известният атентат в нея става през 1925 година, когато загиват повече от 150 души. Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Стенописната украса е направена от 1971 до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев. |  |
| Света Петка Самарджийска ХІв. | Църквата (параклис) е малка, намира се в центъра на града и е построена през 11-ти век, но криптата е много по-стара, което означава, че е имало предишна обредна сграда. Църквата е наречена на Света Петка Иконийска, която е покровителка на самарджиите (майстори на седла и самари), чийто квартал се е намирал в района през Средновековието. Църквата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. |  |
| Църквата „Свети Николай Чудотворец“ 1914 | Църквата „Свети Николай Чудотворец“, известна най-вече като Руската църква е православна църква в българската столица, една от емблематичните сгради на града. Построена е през 1914 година в чест на руския цар Николай II. В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от 19 век. В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев, считан от много православни християни за чудотворец. |  |
Паметници
Мавзолеят на Александър Батенберг
В София се намират редица паметници от различни епохи. Някои от тях, построени по време на комунистическата власт, са разрушени – такъв е случаят с паметника на Ленин и мавзолея на Георги Димитров. Паметникът пък пред Националния дворец на културата се руши сам и с течение на времето от него остава само скелето.
Други като гробницата на първия български княз Александър I Батенберг са затворени за посетители от 1946 до 1991 година, през цялото време на тоталитарния режим и много хора дори не знаят за нейното съществуване по това време.
Част от паметника на Васил Левски
Друг исторически паметник, станал един от символите на града е паметникът на Васил Левски, който се намира в центъра на града, в район с натоварено движение. Той е изработен от бронз, с барелеф на главата на Левски. Открит е на 22 октомври 1895 година, но неговото планиране започва непосредствено след Освобождението, през 1878 година. Конструирането му продължава около 17 години поради липса на средства, занемаряване, нехайство и дори липса на интерес от страна на тогавашното правителство. Това предизвиква вълна на недоволство сред българските интелектуалци. Константин Величков в знак на протест написва стихотворението „Паметникът на Левски в София“[37] Първоначалните проекти предвиждат голямкръст, но тази идея бива отхвърлена поради несъвместимостта с вярата на Апостола в равенството, братството и други революционни идеи. Друг вариант предвижда бронзова статуя в цял ръст, която обаче също е отхвърлена поради значителното поскъпване на паметника.
Паметникът на Съветската армия се намира в Борисовата градина и успява да оцелее след свалянето на тоталитарния режим, но неговото съществуване е съпроводено с много противоречия. Той е издигнат през 1954 г. в знак на признателност към руските войници, който прогонват хитлеристите от България след като ѝ обявяват война. През 1993 г. Столичната община взима решение за събаряне на паметника. От Кремъл обаче и от руското посолсво в България реагират много остро на една такава инициатива и паметникът остава. През 2009 година е подета нова кампания за неговото събаряне или преместване на ново място, този път във връзка със строежа на метрото.[38]
Цар Освободител
Руски паметник е построен през 1882 година със средства, събрани от руския народ. Той се намира в близост до Петте кьошета, площад „Македония“ и най-големият в България център по спешна медицина „Пирогов“.
Паметникът на Незнайния воин е издигнат през 1981 година по случай 1300 годишнината на българската държава. Монументът се състои от „вечен огън“, пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка – най-важните битки в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуя на легнал лъв и каменна плоча с надпис.
Друг много известен паметник в центъра на столицата е Паметникът на Цар Освободител, или както го наричат софиянци Коня – един от най-внушителните паметници в София, издигнат в чест на Освобождението на България през 1878 година, в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на император Александър II и като символ на българската свобода. Паметникът се намира на столичния булевард„Цар Освободител“ на площад „Народно събрание“ с лице към сградата на българския парламент.
Мостове
Двата най-стари и известни моста в София са Орлов мост и Лъвов мост. Лъвов мост се намира в близост до центъра на града, над Владайската река. Построен е между 1889 и 1891 г. от чешкия архитект Вацлав Прошек, неговия брат и негови братовчеди, като част от мемориал на избитите от турците българи (4те лъва символизират обесените непосредствено преди освобождението 4-ма софийски книжари). Орлов мост също се намира в центъра на града, над Перловската река и на много натоварено кръстовище. Построен е през 1891 година, малко след строежа на Лъвов мост, в памет на завърналите се заточеници от Диарбекир, които са посрещнати тук, и на тези оставили костите си там и в турските зандани.
Театри и музеи
Народен театър „Иван Вазов“
Народният театър „Иван Вазов“ е един от най-старите и известни театри в столицата. Сградата е завършена през 1906 година, а представленията започват през 1907 година. През 1923 година пожар разрушава голяма част от него и той е реставриран постепенно в следващите 5-6 години. Бомбардировките от 1944 година също му нанасят щети. Последната му реконструкция и модернизация датира от 1970-те.
Театър „Сълза и смях“ е също един от най-старите театри, основан през 1892 г. Театралната група на този театър става инициатор за основаването на Народния театър.
Други театри в столицата са Сатиричният, театърът на Народната армия, Младежкият театър, театър 199, театър „София“, Национален музикален театър „Стефан Македонски“, Националната опера и балет и няколко други.
Националната опера и балет, известна и като Софийска опера и балет, става държавна през 1922 година.[39] Основно място в оперния ѝ репертуар заемат класически произведения на руски, български и италиански композитори.
В столицата също така се намират и множество галерии и музеи. Много от тях принадлежат към Стоте национални туристически обекта. Националният исторически музей е най-големият музей в България и сред най-големите в Европа. Националният етнографски музей и Националната художествена галерия се намират в центъра на града, в сградата на бившия царски дворец. Националният природонаучен музей при БАН е най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров и е основан през 1889 г. Други музеи са Националната галерия за чуждестранно изкуство, Националният военноисторически музей в София, Археологическият институт и музей, Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) и Музеят на социалистическото изкуство.
Паркове
Най-големият парк в София е Борисовата градина, известен в близкото минало като Паркът на свободата. В нея се намират няколко малки езера, детски площадки, паметници, стадион „Васил Левски“ и най-големият плаж в София. Най-старата градина е градската градина,[40] основана през 1872 година. Други известни паркове в столицата са Западен парк, Северен парк и Южен парк. В София има 95 вековни дървета, които ще бъдат включени в списък за специална защита.[41] Идеята е на фондация „Пясъчен часовник“.
Парк Витоша е обявен за природен парк през 2000 година. На негова територия се намират биосферният резерват Бистришко бранище и резерватТорфено бранище.
В района на Панчаревското езеро има няколко залесени парка, спортни бази, почивни домове и множество заведения за обществено хранене. Красивата природа и близостта му до столицата го правят любимо място за излети и почивка на софиянци.
Ресторанти и хотели
Столицата разполага с множество хотели с три и четири звезди, като хотел „Хемус“, хотел „Родина“, хотел „Шератон-Балкан“, както и няколко с пет звезди като гранд-хотел „София“[42], хотел „Хилтън“[43] и гранд-хотел „Радисън“.[44]
София предлага и множество разнообразни заведения за хранене и напитки – барове, пицарии, заведения за бързо хранене, луксозни ресторанти, механи и други.[45] Много от тях предлагат както българска, така и интернационална кухня.
Други
| Снимка | Описание | Обект |
|---|---|---|
 |
Софийската синагога е построена през 1909 година и е най-голямата на Балканския полуостров. Тя побира 1300 поклонници и и представлява един от най-красивите и забележителни архитектурни паметници в столицата. В нея се намира огромен двутонен полилей, който е най-големият в България. | Софийска синагога и исторически музей към нея |
 |
Националният дворец на културата (НДК) е голяма сграда в центъра на София, която се използва основно за концертни и други културни прояви. Най-голямата зала е с 5000 места. Открит е през 1981г., проектиран е от екип на „Главпроект“, София, с главен проектант арх. Александър Баров. НДК се посещава от около 1 600 000 души годишно. | Национален дворец на културата |
 |
Софийската минерална баня се намира в центъра на града и е построена в началото на 20-ти век на мястото на стара турска баня. В продължение на няколко десетилетия тя служи като градска баня с топла минерална вода. От 1986 година е в реконструкция. | Централна минерална баня |
 |
Статуя в центъра на София е наречена от своя скулптор Георги Чапкънов „Света София“.Тъй като не съответства на каноните на Българската православна църква,статуята никога не е била благословена или осветена от православен свещеник. | Статуя на „Света София“ |
teo92 